автор: apostolicia

Брей, кви жени, бе! Ма то не жени, а натамии, синь огин да ги изгори! От них не можеш да се доредиш ни до докторо, ни до кмето. Све пред вратите нги висат!
Ама я знам ква а работата. Докъде докторо не запре да кладе кюмбе у чакалната зимъска, нема да се излекува тава население. Има да си виси пред вратата му, докъде не изпролетее – така, де, нема да си арчат дръвата дом! Те, и буба ти Петра – цела зима седе при докторо кръвното да й мери. Човеко се беше пищисал от ньойно чудо. Страх га да не умре, що свето ша се затръка. А вчера а гледам на чешмата тръка нещо, свила се надве и варка ли – ау! Викам: „Дубър ден, бабо Петро, кво праи сино ти Гьошко, огин да го изгори, от Коледа още има да ми дава дваесе лева, а но стана Великден?”, а она се подсепна така: „Вчера – кае – го заклахме, те виж - мием му чирвата!” Бре, чумата да а тръшне и бабичка! Нали кръвно имаше, нали щеше да мре, па ягне заклали за Великден. Мене ако питаш, требе на ушен да оди, дека а глуха, като пенюга, не само да седи на жежко при докторо да си мери кръвното!
Па и цигани се навъдиа, не е ти у памет. У наше село от по преди имаше сал две цигански къщи и они не бъбреа цигански. Кротки такива, гледат си имотец, чисто дръжат – що ние нали сме све музевири, нашийо двор моа да се зарине от боклуци, ма ние у циганскийо гледаме и нги викаме пустиняци, та жените нги све с метлата одеа. Само къде са чърни като къклици, иначе разлика никаква. Ама се спомина циганката на Шумко, та он се повтори. Циганин без жена закъде е?! Зема една – макьо, не е ти у памет. Оди като онова къде души пилетата, цел ден деби къде курниците. Ората зеа да приказват. Думат на Шумко да си свие невестата, да не праи пакос, а он мирва като пръднал и не писка. Праи се, че не чуа, дако имаше уши - от едното сал - две земнени паници пача да напраиш. Добре, ама и он даде фиря полани и като се потопорчи едно население. Циганката сбра родата си и пропище горната маала. У две стаи се сбраа седемнаесе души без дечоро. Кое за къде си е – иначе работат здраво. Кой кво имаше за горенеье из дворо, разчистиха. Кой имаше кьопава патица – изедоа. И кокошките се изучиа чък. Буба ти Петра имаше една, къде целата маала се сбираше да а прибере вечер – бега и се кута и не ще да спи у курнико. Ама откък неколко гъски дадоа фиря, бабината петрина кокошка сама си флаза у курнико и варка даже пред другите. Напас божия, ти казвам! А откък изгориа и изсъанълио дуд на Дуйковци, се изучиа да седат у чакалната на докторо. Он нги праи неколко пъти забележка да не седат без работа пред кабинето. „Па ние – кае дрътата циганка – си имаме работа при тебе, докторе. Але невестлето на унуко нема деца, трети месец кък сме а зимали и не поажда трудна!” Почудил се Панчо Докторо, почешал се по врато, ама кво да праи – кък се наддумва циганка - викнал невестлето да го прегледа у кабинето. А ония, нали са цигани, дигат гюрунтия до небесата. Излезнал докторо по некое време и викнал: „Кво сте се разврекали като гъски, бре?! Шум да нема!” Па като ревнала циганката: „Лелей, Божей! Оно шунда нема, ние деца чекаме да роди!” Три дена реваа като бити мечки у маалата, докъде си не дойде унуко от градо, да нги каже, че си има свичко невестата. Чък тогива мирнаа. Гледам, напоследък повлекла тумбако, ша се коти и она. А бабичката само оди по ньой и а варди да не пометне. Оня ден а свил стомахо, а бабичката тича при докторо. „Да дойдеш дом, докторе, че невестлето има котараци!” Час вика и се препира, докъде се разбра, че булката има контракции и замалко да го снесе. Добре че докторо си е спицялис, та сичко се подреди.