Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 0
Всичко: 414

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАндантина 27.
раздел: Романи
автор: vitoriovitalis

27. Сънят

Вано сяда на леглото по фланела и дълги долни гащи.
Внимателно ляга и се намества на възглавницата. Промърморва нещо неразбрано. Отдавна е забравил молитвата. После се обръща с лице към стената.
Мери го завива с лек памучен юрган и тихо затваря вратата на кухнята след себе си. От двата големи прозорци светлее вечерният полумрак. Крилото на единия е полуотворено и запънато с малка възглавничка.
Задушно е. Старецът се мъчи да заспи, но му е трудно след цял ден полусън. Сутринта е прекарал два часа на най-близката пейка пред Замбези. Следобед лежа в леглото и после пак излезе за час.
Отнякъде бучат непознати звуци. Понякога фаровете на някой мотор или автомобил, случайно преминаващ по улицата, осветяват тавана на стаята и слизат по стената над дядото. Отраженията им блесват в стъклото на кандилото и се разпадат на множество светлинки. Богородица се явява за миг, младенецът в ръцете й се събужда за кратко, но после отново изчезват заедно в напредващата нощ. В дрямката на стареца се люшват пламъците от пожара на склада, идва и полковник Карис.
- Спокойно, дедо Вано... Само ще повториш пред Съда това,
което ни каза. Я да си го повторим. - Складът изчезва, няма ги тенекиите със сирене и питите кашкавал.
... Вано е в родното си село Крецо, някъде на Юг. До него е приятелчето му Лазо. Двамата са малки и са излезли с козите край скалите. Животните са се разпилели по храстите, някои са се покатерили доста нависоко.
Вано е по-голям на ръст, а Лазо си е хитър по рождение. Отдавна са забелязали, че орлите, които се вият над село, гнездят някъде горе в скалите. Бащите все се канят да им видят сметката. Но майките са нащрек.
- Стойте наблизо - да не дойдат южняците !
Напоследък в селата около Кушан стана напрегнато. Хората
от различни народности и религии, които дълги години живяха заедно в мир, с разпадането на метрополията станаха най-страшни врагове. Разбойници и бандити взеха да опустошават околията. Няма кой да сложи ред.
Вано започва да се катери по скалата. Козите си мислят, че идва за тях, и се сурват по сипея. Но момчето продължава нагоре. Не се обръща, за да не се уплаши. Чувал е, че може да му се завие свят от високото. Лазо вика нещо, но Вано не го чува.
Долу трополят коне, а катерачето си мисли, че падат камъни. Още малко, още малко... Вече вижда гнездото. То е върху вдлъбната площадка, пред която орлите са изградили стена от клонак и камънаци. Отстрани има ръб, за който може да се захване.
Вано се повдига на ръце и забелязва орлето. То се е свило в дъното на гнездото - до самата скала, и гъргори от страх и омраза.
Момчето протяга ръка, орлето се защищава и кълве. Накрая козарчето го сграбчва за крака, а то заплясква с безпомощни криле и драска с острите си нокти.
Огромната сянка на орлицата затулва цялото гнездо. Силен удар зад ухото зашеметява Вано. Той полита назад, опитвайки напразно да се задържи за камъните и съчките с лявата ръка. С дясната стиска орлето, което издава пронизителни писъци.
Вано се търкаля по скалата. Светът се върти около него. Клоните на храстите свистят и го удрят като камшици. Орлето маха с криле и пиука, зашеметено от падащите отгоре камъни.
На сипея момчето се проска по корем и се опитва да се задържи. Ръцете му се заравят в камъните, острите ръбове късат месата му, но той не усеща болка.
Тупва на едното рамо, то изхрустява, и остава така, изгубвайки съзнание.
Събужда се от някакъв шум пред себе си. Не вижда нищо от праха, сълзите и кръвта в очите си. Когато ги разтърква, пред него е застанало орлето. Едното му крило е увиснало, а то настървено кълве отсечената глава на приятелчето Лазо.
Вано започва да вика в съня си. Вратата на кухнята се отваря и една ласкава ръка го гали по главата. Той се успокоява и спи непробудно до сутринта.


Публикувано от aurora на 18.11.2009 @ 16:09:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   vitoriovitalis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.10.2021 год. / 05:19:10 часа

добави твой текст
"Андантина 27." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.