автор: Marta

Прикърпват с тънките си пръсти дъждовете
окъсаните ризи на дърветата.
Потупват леко и неловко раменете им
и слизат по пътеките.
Забравили във миг репризите
се заиграват със листата,
разлепят няколко от тях - редуват ги,
от клена, от брезата...
Забързват дъждовете по алеите,
пришпорват звънка крачка,
по някоя витрина се заблеят,
из локвите подскачат,
и изведнъж се озоват на покрива -
подшиват ламарина,
омръзне им набързо,
троснат се
и си заминат.