Това, което не знаеш е, че всъщност всичко това ще се сбъдне.
И че ще достигнеш далече.
И че отново ще се върнеш -
да търсиш онова, което по пътя не си намерил
и това, което си раздал на онези, с които си замръквал.
Докато откриеш мен - изгубвал си се постепенно.
Когато си постигнал всичко, разбрал си, че си изгубил себе си...
Това, което не си очаквал е, че един ден съдбата ти ще те потърси.
Ще бъдещ още неориентиран, сънен,
но все нанякъде ще трябва да тръгнеш -
не можеш да останеш все същия -
това усещане няма как да го сбъркаш:
часовникът неумолимо цъка
и трябва да избираш – миналото или бъдещето.
Ще ти се стори зловеща тази безкомпромисност, озъбена,
и неумолимостта на избора, ранен или късен.
Това, което още не си разбрал е предопределеността на реалностите.
Всичко е преброено – жестове, срещи, избори.
Всичко е премерено – дори някой, някъде да е сбъркал.
За теб остава да се промъкнеш между капаните в тъмното и тъжното
и отразен в една сълза да преоткриеш своите тайни в избрания път.
Това, което няма да ти каже никой,
когато отчаянието отвътре и отвън обгърне света ти
е, че всъщност няма значение изборът и пътят -
(всички водят до отвъд) -
а как ще го извървиш – бавно или бързо.
Красотите, които ще спрат дъха ти,
няма как да откраднеш и излъжеш,
но можеш някои от тях да прегърнеш,
да ги скриеш в себе си,
в сърцето си да ги скъташ за черен ден.
И ръцете ти в най-истинското ти творение да я претворят.
И да влееш в него душата си сляпа, капка по капка, дъх след дъх,
да го слееш с божественото, скрито в теб.
И да се намериш застигнат във времето...
__________________________