Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: denica2024
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14169

Онлайн са:
Анонимни: 370
ХуЛитери: 5
Всичко: 375

Онлайн сега:
:: snejenbor
:: mariq-desislava
:: Markoni55
:: ivliter
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2024 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДървото
раздел: Есета, пътеписи
автор: apostolicia

То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала моята честност. Бях го подминала с повече от сто метра, което ме наведе на тревожната мисъл, че имам някакъв проблем в главното меню. Интегралите ми очевидно нещо са се пое..ли, щом са ми нужни повече от сто метра да осъзная видяното и да натисна спирачките. Оставих мисълта от тип „тревожни” за по-късно – обикновено така правя с този тип мисли – те затова са се насъбрали голяма купчина, досущ като мръсно спално бельо – винаги е много. Този път обаче оправданието ми да го направя не беше съвсем класическо – например „остави ме сега” или „не ме занимавай с глупости”. В мъглата отдясно на пътя стърчеше съвсем истински, приблизително петметров труп. На дърво. Виждали ли сте труп на дърво? Ама изправен върху собствените си корени? Винаги изглеждат малко преекспонирани, нали? Малко нереални и отнесени, като че ли си имат собствени мисли, далеч по-възвишени и глобални от нашите дребнави житейски драмички. Това дърво специално изглежда така, сякаш е протегнало единствената си ръка към Всевишния, за да измоли собственото си спасение. Дънерът му е с внушителни размери, но вече няма нито един клон. Около него има запусната дървена оградка, някога боядисана вероятно в зелено. Не че боята личи, но си спомням отлично, че в училище ходехме да боядисваме подобни оградки около вековни дървета и боята винаги беше зелена. Някак обидно звучи да боядисаш оградката около вековно дърво в кафяво, например. Отпред още се мъдри очукана емайлирана табелка, на която може да се прочете: „.......ковн...........во! Паз......гън!” Отделих й прилизително половин час, за да намеря по-подходящ текст, който да се върже с все още личащите букви, но опитите ми да разбера причината да не се спази повелята на табелката се оказаха силно неуспешни. Няма начин „Пази от огън!” да не е разбрано правилно и въпреки това трупът на дървото е горял. Като факла. Огромна факла. Внушителният дънер, обезклонен и обезлистен, стърчи кух и изгризан от огъня. От източната му страна може да се влезе през нещо като бивша хралупа в нещо като бойна кула. Сърцевината е овъглена, на места единствено кората е останала да пази границите с външния свят. Там, където е бил някога най-долният клон, има кухо око, втренчено на запад, към залеза на всяка вяра, болка и тъга. Отвън по ствола се виждат следи от някогашните могъщи клони, които приличат отдалеч на струпеи. На огромни брадавици или на пиявици, полазили нещастния труп, обсебили го, опитващи се да изсмучат жизнените му сили, а оцеляло парче кора има вид на протегната за пощада агонизираща ръка.
Не бях виждала никога по-смразяваща кръвта гледка. Навярно гръм се е саморазправил с гордия вековен дъб...
За всеки случай внимавайте, когато карате към Чипровци. То стърчи там. Отдясно на пътя, сред своята някога зелена дъсчена оградка зад своята полуемайлирана табелка с надпис: „.......ковн...........во! Паз......гън!”.
Символът на небесния гняв.

снимка


Публикувано от valka на 18.11.2009 @ 07:17:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

13.10.2024 год. / 22:30:13 часа

добави твой текст
"Дървото" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дървото
от marcusjunius на 18.11.2009 @ 14:17:20
(Профил | Изпрати бележка) http://marcusjunius.blogspot.com/
А може небето да е изпълнило молба.

Не е лесно да си стар и оградЕн, със закована на теб олющена табела.

Хубав пътепис.


Re: Дървото
от sia на 17.12.2009 @ 19:41:49
(Профил | Изпрати бележка)
"Там, където е бил някога най-долният клон, има кухо око,
втренчено на запад, към залеза на всяка вяра, болка и тъга"
Смразяващо е, наистина, поне за мен!
Помня толкова изумителни дървета, но не мога като теб,
искрените ми поздравления!


/Хубави снимки, кой е мъжът :)))/


Re: Дървото
от joy_angels на 18.12.2009 @ 09:13:49
(Профил | Изпрати бележка)
Как съм пропуснала този текст!
Благодарност и към Сия, че се намъкнах след нея...
Браво, Ели!
Едно такова дърво имахме в двора на село... но това е друга история :)))
Поздравления!