автор: timon

Не броя восъчните капки,
които капят,
за да погаля душата -
без преградите на суицидни мисли.
Не броих и дупките в земята,
изкопани,
за да крещя в тях -
и да ми напомнят палмовите клонки
за всеки грях, стъпил на прага ми.
Със всяко прекрачване
изтръгвам по една обеца;
доближавам се и изцеждам страха
през съсухрени марлени пръсти,
за да превърна мътилката на погледите
в Твои слънчеви длани.
През раните ти,
през всеки насочен пръст -
съскащо дуло
към Каиновото семе,
за да се стопят до восъчни капки,
които капят,
за да погаля душата...
Ти мшел?*

Ти мшел, Господи!


* ти мшел - ти можеш; ти трябва...или?