автор: vitoriovitalis

25. Вечерта


          Вито тръгва бавно към Главната улица.
Сърцето му е ужасно самотно. Той се мъчи да засили това чувство, като си спомня за Маргарита. Срещаха се всяка вечер, преди да замине за Белвил. Сядаха на някоя пейка дълбоко в парка и говореха, докато се стъмни достатъчно. После се целуваха. Накрая се изпращаха до Соколов мост.
Момичето се прибираше само в къщи. Вито – също. Сега няколко писма, изписани с красивия й ясен почерк, се спотайваха в една книга между багажа му. Картата на писателя за морската станция се оказа за предпоследната смяна.
          Момчетата от махалата ги няма никакви. Те не излизат още по Движението. Най-много като светнат уличното осветление, може да се заиграят на криеница или магаре под електрическия стълб срещу къщата на Вито – точно пред погледите на старите.
Юношата въздъхва отегчено. Той стига до Главната улица и след кратко колебание тръгва нагоре. Гъмжи от хора. Девойките вървят на редици по четири-пет. Говорят си възбудено и дружно се разсмиват, когато се разминават с Вито. Глупачки ! Младежите от града обикновено са по двама, пушат и се надуват. Множество семейни двойки се движат важно, поздравяват се или спират за кратки разговори. По-дългите раздумки стават на тротоарите под липите.
          Всички пейки в градинките са заети. Няколко нетърпеливци се навъртат пред терасата на ресторанта - да си запазят по-хубави места за гледане, когато излезе певицата.
          На гърба на хотел Замбези разхождащите се правят кръгом като курдисани и потеглят в обратната посока. Вито извървява още десетина крачки напред - напук на тълпата, докато разбира, че е напълно безсмислено да върви сам по пустата улица. Накрая и той се обръща като всички.
          Оркестърът свири шлагера на това лято – Зелените поля. Мелодията се носи неутешимо като реката на живота. Вито се е оставил на Движението да го влече без цел и посока. В тълпата от непознати хора той се чувства самотен и спокоен. Когато го срещнат някои роднини или познати, се представя твърде зле, защото се налага да излиза от замечтаното си състояние. Разговорите не вървят и хората затвърждават убеждението си, че столичаните са надменни и надути грандомани. Лошо !
          Вито завива край общината и излиза на Големия мост. Реката шуми в тъмното. Никой не й обръща внимание.
Полковник Карис минава край него, но свива по малката уличка вдясно, която е успоредна на Главната. Неговият вечерен маршрут върви покрай кафенето, Съда и Затвора. Ще погледне всичко ли е наред в лятното кино и щом тръгне кинопрегледът – потегля с бастуна, но отзад - покрай Банката и Офицерския дом. После пък завива по улицата зад Горното кино и Банята. Прибира се в дома си не през градинката, а от другата страна - откъм Колежа. Вечер той избягва оживеното Движение. Има си някакви съображения – казва по този повод Кузи.
          Вито се изкачва по широките стълби нагоре към хълма над града. Тук вече има само влюбени двойки. Те се прегръщат през кръста и си шушукат разни работи.
Баскетболната площадка под Ловния дом е ярко осветена. Електрическите лампи на стълбовете греят от недостъпна височина. Игрищата са посипани с червена сгурия. На едното върви напрегната тренировка. Треньорът крещи, момчетата тичат изпотени във вечерната хладина. Рано сутринта ще имат физически занимания и крос през пресечената местност на баира. Не е лесно. Но сигурно ще станат звезди.
На другото игрище трима от мъжкия отбор играят срещу женската петорка на Белвил. Легендарният Ганди, якият Бис и още един громят високите и снажни девойки, предвождани от Нуша.
          Вито застава на широката площадка, от която се вижда центърът на Белвил. Хотел Замбези тържествено свети с всичките си прозорци. Между тополите край реката тъмнее Движението. От стената на Горното кино шават прожектори. В лятното кино върви филмът. От екрана се чуват неясни гласове. Далечна музика се носи над града.
          Младежът няма работа в Ловния дом. Това е малко западнала бирария. Повечето хора посещават хълма по съвсем други причини.
Вито повървява малко по алеята край тихо плискащата се вода. Тя е хваната от реката високо над града и тече по облицована с широки каменни плочи вада. Тук-там над нея са прехвърлени мостчета с парапети - засукани вензели от две преплетени и красиво изписани ръкописни главни букви, направени от кръгли, добре боядисани метални тръби. Никой не знае какво означават.
          Женски глас протестира не особено настойчиво зад храстите. Вито потегля по обратния път. Когато слиза под часовника на общината, Движението съвсем се е разредило. В градинката пред Замбези все още има любопитни. Певицата е изпяла репертоара си и се е прибрала. Нищо. Ще я чуе друга вечер. Обикновено гастролират по един месец.
          Сега оркестърът свири Марина на туист. Чужденците са се развихрили на дансинга. Дежурният келнер, облечен в някога бяло сако, седи тъжен пред масичка с мукавяна кутия за обувки отгоре й. До нея има старателно и четливо изписана табелка. Модерни танци – такса 2 толара.
Някакъв пийнал чужденец тръгва към дансинга, пренебрегвайки надписа. Келнерът скача начаса. Чужденецът потъва в средата на танцуващата компания.
Келнерът го настига и започва да го дърпа за ризата, посочвайки му надписа. Чужденецът не разбира и се сърди. Тълпата се залива от смях. Накрая управителят отива при оркестъра. Музиката спира внезапно. Започва разправия на висок глас.