автор: nikolai4o

В спор с колега, дали обществото в България е достатъчно качествено или не, неволно се прокрадна понятието "боклук", сиреч човек - недостоен.
Още тук стана ясно, че имаме известни разминавания. Тогава си казахме, СТОП! Нека всеки от нас разпише на един лист, да речем, нещо като дефиниция на понятието. След това да седнем отново и да направим сравнителна характеристика на двата труда :-).

Ето какво излезе изпод моя молив:

* Признаци /подредени по тежест/, описващи понятието "недостоен" човек, т.е. такъв, който следва да предприеме спешни оздравителни мерки.
o Има престъпни намерения, в смисъл на потъпкване, унизяване, подчиняване, убиване на друг или група индивиди против волята им, без да бъде пряко застрашен от тях.
o Не проявява особена загриженост за децата или родителите си ( само в случай на възрастен ).
o се облагодетелства, присвоявайки чужда собственост (освен в случайте в които това е пряко свързано с неговото физическо оцеляване)
o е склонен системно да задоволява собствените си желания, потъпквайки потребностите на най-близките си.

От само себе си се наложи и следната формулировка:

* Признаци, описващи понятието "объркан-нещастен" или такъв за когото щастието често е трудно достъпно в следствие на невидима преграда.
o Изгубил самоуважение. Намира себе си по-недостоен от болшинството заобикалящи го, без особена причина.
o Изпитва апатия към заобикалящия го свят - хора, събития, ситуации, пейзажи и т.н., сиреч не пораждат вълнения у него.
o Често чувства обида от иначе невинни и непреднамерени действия на хора с които общува.
o Системно изпитва раздразнение от грешките на другите, дори и в случаи, незасягащи го пряко.

На това място се сетих!
Това не са точно архетипи. По-скоро състояние, през които всички ние преминаваме в определен момент от нашето себеосъзнаване. Следователно не бива да се гледа на тях като патология, до тогава докато те биват приемливо малки.
И така духовното израстване на всеки един от нас следва да влияе благотворно върху ограничяването им до незабележимост.

Стереотип, които логично следва е:

* "Заблуден - мномо щастлив" аз наричам този разрез - наркоман. Това е най-голямата категория. Среща се твърде често и продължително. Състояние на моменто задоволство или еуфория даващо крила, укрепвайки желанието да го търсим отново и отново. В моментите в които тази моментна наслада отсъства, ние се чувстваме отегчени и празни.

Работата по последния и последващи такива / може би / ще доразвия в други постинги след време.

Поздрави!