автор: vitoriovitalis

23. Заверата


Тасо и Кузи хвърлят заровете, праскат пуловете и отвреме-навреме си казват по нещо.
Приказките им са пестеливи, но информацията, която си разменят, е твърде съществена.
Случайният (или неслучайният) слушател трудно може да разбере такъв разговор. От ясната дикция на прочутия радиоговорител е останало някакво неразбираемо ръмжене. Хриптящите звуци, които излизат дълбоко от разядените дробове на Кузи и мъчително се провират през устата му, са нечленоразделни. Но мъжете се разбират великолепно.
- Другарите са се раздвижили. До есента ще има решаваща
схватка. (Тасо).
- Борис си отива. (Кузи).
- Хапят, хапят... (Тасо).
- Младите ще надделеят. (Кузи).
- На Континента или тука ? (Тасо).
- Прав си... Да им... (нецензурен израз – Кузи).
- Зарежи политиката. Кметът е подписал заповедта. Бързат,
преди да са дошли новите. (Тасо).
- Ще стане ли нещо ? (заинтересовано - Кузи).
- Почерпи една. (загадъчно - Тасо).
Кузи се захилва и отскача за малко до бара.
- Но трябва да се бърза. (Тасо).
- Чакам само Бата да си дойде. Гредите и дъските са уредени.
(с оправдателен тон - Кузи).
- Момчетата ме питат всеки ден. Камъните са заделени.
(с укор - Тасо).
- Транспортът ? (опит за изклинчване - Кузи).
- Размърдай се и ти, де ! (Тасо).
Дълго мълчание. Двамата размишляват над тежкия проблем.
Има риск.
- Няма как. (Кузи).
- Няма... (дълбока въздишка – Тасо).
- Кога тръгвате ? (Кузи увърта).
- Вдругиден, както се бяхме разбрали. Ще вземем жените и
децата с нас. Но ти побързай ! (Тасо).
- Казах ти, чакам само Бата. (Кузи).
- Ако всичко пак се затегне... (отчаяно - Тасо).
- Няма, няма. До есента, айде – до Нова година най-късно,
всички ще са си на местата. (окуражително - Кузи).
- Тука – кой ? (Тасо подпитва).
- Не е ясно. Кадрилът е голям. (Какви думи само !) Някой
млад и неизвестен. Може и да не е оттука. (Кузи се прави на информиран. Все пак - братът на баджанака му е важна партийна клечка).
- Пак ли ? (иронично - Тасо).
- Пак. (саркастично - Кузи). - Двамата млъкват и се
съсредоточават върху играта. Страстни играчи са. Постепенно около тях започват да се събират хора.
Тасо се развихря. Всеки негов ход е съпроводен с цветист коментар, изречен с неповторимия му баритон. Публиката запомня най-сполучливите бисери и те дълго витаят из града. След години по-младите играчи ще усвоят най-доброто от тях в собствения си арсенал, без да познават автора им. Езикът на играчите на табла е създаден от такива безименни творци.
Кузи е като хрътка, насочена право към целта. Остри побелели косми вече бая са наболи от сутринта върху квадратната му брадичка. Някои негови оригинални решения възбуждат спорове сред провинциалните кибици. Той е жесток играч, който не прощава никакъв пропуск на противника си. Камо ли да се опита да върне някой вдигнат пул след хвърлянето на заровете !
Вечерта се спуска над кафенето. Хората под бряста отвън полека се разотиват или се присъединяват към публиката вътре. Шумът от реката започва все по-ясно да се чува в настъпващия мрак, докато накрая звукът от спускащите се ролетки оповестява финала.
Кузи и Тасо ще се разделят без церемонии - така както се и срещнаха. Всичко вече зависи само от тях.