автор: kanela59

Снегът вали...
Във бяло –
несбъднати илюзии.
Вали Небе.
Вали Земя.
Ангелите шепнат с мокри устни.
С кристални ноти,
звъни пейзажът по прозорците.
Рисува бяло Слънце
и Любов,
Огнището на Хляба ни.
Коледна звезда блести
в небето от илюзии ...
И ме докосва свято Светлина –
с птичата си мигновеност ...

Господи,
със бялата тояжка –
ти ли си?!...

Вали, вали...
Валят –
несбъднати илюзии.