автор: LASTVALS

І


-Братлета,къде се скри Бобъра? Като,че взе да ми харесва този негов
прашец-измънка Гърчавия и силно подсмръкна,разтърсвайки рамене . Очите
му сълзяха,а през тялото преминаваха ту топли, ту студени вълни.
-Е, какво като го няма, само Бобъра ли е на този свят? Аз ще ви заведа в едно кафене, а там прашец с лопата да го ринеш-успокои ги Малкият Близнак.

-Е, чак пък с лопати...-попита недоверчиво Гърчавия
-С лопати, с лопати, но трябват мангизи. Я се преджобете.
След няколко минутно пухтене, ругане и бъркане из джобовете , трите момчета събраха 17книжни лева и жълти стотинки.
-Я, стига бе, с това и хлапетата ще ни се смеят, а дилърите ще ни изритат
дирекдрайф...Мислете или по-точно да отидем до нас и да видим какво може да конвертираме в мъни, мамка му и на мен ми се ще да се бодна, вие ме
подкукоросахте-перчеше се Малкия, макар че до този момент почти и само той беше говорил. Брат му Големия Близнак се опита да се откаже, но Малкия почти насила го повлече към кооперацията,в която живееха.
-Гърчав,ти нали имаш твоя уредба, а баща ти си има негова?-с невинна
физиономия попита Малкия Близнак у когото впрочем нямаше нищо невинно,а
най-млко лицето . Хитро и зло,лице с което не много хора биха се сприятелили.Хем си приличаха с Големия Близнак, хем бяха напълно различни.
Чертите им наистина си приличаха, но израженията им нямаха нищо общо.
Колкото Малкият беше лош и хитрец и това се четеше на физиономията му като
етикет, толкова Големия беше пълна негова противоположност.Това вбесяваше
брат му и той освен, че му завиждаше, без преувеличение го мразеше толкова колкото никой друг, а Малкият Близнак не страдаше от липса на обекти за това свое чувство. Виж, ако беше въпрос кого обича едва ли имаше и трима души, към които той да питае топли чувства...
ІІ


Беше около осем часа, когато трите момчета влезнаха в кафенето.Уредбата на
Гърчавия беше заложена за сумата от 60 лева.
-Братче, трябва ни хероин-с умишлено удебелен глас се обърна Малкият Близнак към едно дългокосо момче, което излизаше от кафенето.
-Я, марш,бе лайно, какъв брат съм ти аз на теб? Какъв хероин бълнуваш?
В затвора ли искаш да ме набуташ? Аз съм студент по медицина, ако те интересува...
Обиден и засрамен Малкият Близнак настигна приятелите си ,мърморейки:
-Направо студент по медицина. Тоя сигурно има повече пандиз отколкото аз учебни години-продължи да си мънка той под носа и влезна в тоалетната.
-Сега, какво да правим-спогледаха се двете момчета- Пием по кафе и си
тръгваме, какво...Брат ти прецака работата, току виж ни друснали и един бой вместо прашец- каза Гърчавия и сумтейки недоволно се строполи на една маса.
В това време в заведението отново влезе момчето представило се за студент
и тръгна към тяхната маса.
-Аз си знаех-възнегодува Гъчавият и се заоглежда за евентуална помощ.
-Пичове, тази работа така не се прави-неочаквано дружелюбно се обърна момчето към тях.
-Първо думата херон е табу, има достатъчно заместители-материал, стока и т.н. Ивторо добре, че онзи отворко не беше сам и не се изтъпани пред баш дилърите. Щяха да го размажат, докато обясни за какво става дума, тук се влачат всякакви,включително и шпиони на полицията, а понякога и полицаи.
Стана много строго, за начало ти трябва човек, който познава дилърите, да ти вземе и да им каже, че не си доносник.
- Ето излезе ви, късмета. Това е вашия човек, Алекса, Алекс -извика той на високо , червенокосо момиче.
-Алекс, ела миличка и помогни на тези пишман дроги, отиди при-прошепна някакво име той на ухото й-а, те сигурно ще те черпят една помпа за услугата.
Момичето вървеше не през кафене , а на моден подиум с така характерната за модел походка. И защо не?! Беше зашеметяващо красива и
опасна.Очите и под медено червения бритон бяха кято две стъклени топчета, еднакво сини целите и все едно, че нямаше зеници, но дори и това не намали чара във възхитените им очи и почти зяпнали усти.
-Е, момчетата какъв е проблема-гласът й беше нисък и леко дрезгав, пълен с обещания.
Малкият Близнак, който се присъедини към тях, отвори уста да заговори, но брат му страхувайки се да не изръси някой бисер и да развали така добре стеклите се обстятелства, го дръпна за ръката и повлече към вратата, обръщайки се към Гърчавия той почти безгласно му каза:
-Оправяй се ти тук, а аз ще пазя братчето да не оцапа цялата работа.
Гърчавият изведнъж се почувства много важен и въпреки близо двуметровия си ръст се приповдигна на пръсти.Мислеше си да похарчи само половината пари, но неусетно и някак съвсем естествено всичките три банкноти преминаха в нейните ръце.
-Изчакай ме с приятелите си отпред-смигна тя на Гърчавият.
Мина повече от половин час, а момичето не се връщаше. Малкият Близнак
изпадна в амок:
-Извозиха ви, избомбиха ви, една пикла ви, взе парите- задъхваше се от злобно удоволствие той.
-За нищо не ви,бива. Без мен сте за никъде-спря изведнъж да бръщолеви той, пред тях застана момичето или Аекса както я нарече студента.
-Забавих се, но нямаха и трябваше да чакам, помислихте си ,че няма да се върна , нали-загледа ги изпитателно тя и по смутените им лица отгатна истината.
-Какво говориш, няма такова нещо, нали ви казах момчета, че това е читаво момиче-нахално се хилеше Малкия Близнак- Хайде, тръгваме ли?-не спираше тойи се опита да прегърне момичето през кръста.
-Веднага си махни ръцете от мен-стресна ги металния й глас, а Малкия Близнак загуби ума и дума, нещо което не се случваше често, толкова дебела беше дебелокожата му броня .

.....................................СЛЕДВА................................................