автор: HariMarSui

Вечерта се изви буря. Вятърът беше силен. Издуха покрива на Зайовата къщичка. Мама Зайка стоеше на полянката и плачеше.

- Какво ще правя сега? Къде ще подслоня зайчетата си?
Долетя кълвачът и заприказва:
- Не плачи! Всичко ще се оправи, ще видиш. Сега отиди да намериш къртицата и я доведи!
Скоро Зайка се върна с нея.
- Трябва ви помощ ли? Аз с какво мога да помогна?
- Можеш, можеш. - каза кълвачът- Изрови повече пръст! Ще трябва да направим кал. С какво мислите, че ще лепим клони и клончета за новия покрив?
- Ние ще носим вода в човките си- изчуруликаха птиците.
- А ние какво да правим?- обадиха се катеричките.
- Вие елате с мен- мама Зайка ги поведе нанякъде.
- Чакайте, чакайте! Трябва при бобрите да отидете. Те винаги имат пръчки и клони. Сигурен съм, че ще помогнат. - извика кълвачът.
- Ние отиваме там. Ще ги помолим за помощ.
Когато цялата група стигна при бобрите и видя струпаните клони реши, че всичко ще се оправи бързо. Но, бобрите заговориха един през друг. Сърдито заговориха:
- Добре, че сте дошли всички, да ви питаме. Кой от вас гризе кората на дърветата и ги кара да страдат, кой? Все нас обвиняват за това. Кой, кой го прави? Кажете си, но честно.
- Аз бях- уплашено се обади едното зайче на мама Зайка. - Когато огладнея го правя. Само, когато огладнея. Вече няма да се повтори. Обещавам.
- Добре, добре. Сега всички вземете пръчки и да тръгваме.
Стигнаха бързо. Хванаха се на работа и скоро къщичката имаше нов покрив за радост на мама Зайка.
В труден момент е нужен приятел. Ако са повеч пък, - още по- добре. Нали?