автор: ggerin

Преди цели седемнадесет години
родиха се във края на октомври
различни, слънчеви и мили
играеха си нощем, говореха си
и чувах във просъница
аз детският им смях.
Проходиха след първата година
в един прекрасен, слънчев
януарски ден, те двете
се напъхаха в комина
от белички снежанки дето имах,
на коминочистачки налетях.
Минаваха годините една след друга
растяха като мънички цветя.
Преборваха се с времето
научих ги сами със малки трудности
те да се справят.
И тази вечер пак сме тричките
шеги, закачки, весела борба.
Истории без край и смях през сълзи.
Запитах се, кога ли тези двечките
от мене ще си тръгнат,
да гонят щастие по пътя си,
при мен ще идват само за утеха.