автор: Bathory

Забързано крачех
на път към дома,
в огрявана нощ от пълна луна.
Пред мен ненадейно
сянка изникна,
и само със поглед в душата проникна.
Горящи зеници
с пламък студен,
се вгледаха бавно във мен.
Коса - черен мрак
обвил рамене,
докоснах със свойте ръце.
Устни лъстиви
вкусих с език,
отрониха сладостен вик.
На страсти порочни
паднах във плен
желаех те, исках те в мен.
В омайна хипноза
затворих очи,
от моята кръв ти жадно отпи.