автор: betina

Не мога
и да се лъжа, че съм друга,
различна от това,
което съм -

стрък рехава
безцветна теменуга,
и нощен
ококорен таласъм.
Тропосвах на инат
съдрани чувства -
сдобих се
с n-диоптри очила.
Но съм съшита –
пачуърк изкуство! –
че съм,
че дишам
и че съм била.
Люлее ме
часовникът телесен –
напред,...
назад,...
напред -
не аз броя!

Животът ми
реди лъжовна песен -
ще я допея...
и ще си вървя...