автор: Srqda

Усещане за сняг. И въздухът потръпва.
А някак е съвсем, съвсем предпролетно...
Зелена е тревата и клоните напъпват,
докато в тях се люшкат жълти спомени...

Събраха се сезоните. Дали в единомислие?
Какво ли ще скроят на днешното си парти?
Главата ми размътиха – играта е безсмислена -
играят с мен сезоните на карти...

Късметът ми е ясен – от утре е мъгливо,
прогнозата не подлежи на връщане.
Но картите - хазартни и непредвидими
подреждат предвидимата ми същност.

И смешно е, напразно ги гадая.
Отглеждат ги земята и небето -
a те са снежнобяла тайна -
заченала живота в многоцветия…