автор: prizracheto

Уж съм нежна и добра,
в сянката ти все се крия!
Била съм като сутрешна роса,
а силата си някъде съм скрила.

Не можела съм да живея
без любов, без ласки.
Страхувала съм се
от тъмнината.

А някой знае ли,
какво съм преживяла?
И колко съм се борила,
за да съм в душата си богата.

И дори и да съм плакала,
от щастието си да съм се лишила,
зная струваше си всичко,
щом тебе на света те има!

Какво е достойнството-
покрай тебе забравих...
обичам те и с всички мои
сили ще се боря-

да те задържа дори и
миг, безумно кратък,
иначе аз ще загина!

Във шкафа има вилици,
лъжици и ножове.
И слушам музика-
латино!

Побърках се от спомени
и притеснения-
дали все още,
аз съм твоята любима?

Или ми пишеш само,
за да се отчиташ,
за да не плача,
да не ме боли...

Кажи дали все още силно
ме обичаш...
така че ако ме няма,
сърцето ти да изгори?!

На Стаси