автор: prizracheto

Пред монитора на скучният компютър,
загледах се във образ незабравен...
И трябваше ми само за секунда...
да се усмихна и да се разплача!

И сменям снимки от отминали моменти,
неподправени и толкова красиви!
Спомени за времето щастливо,
тук нахлуват- в мойте мисли!

Свивам си цигара...
тук тютюна е по- ефтин...
Паля я... дима отново скрива
ми сълзите!!!

Толкоз ми се иска да си остана,
същата през годините и дните!
Толкова те искам близо, все до мене.
А ти си някъде сега навън!

Делят ни само някакви си километри,
но те обичам... вярваш ми нали?!
И те сънувам, плача и мечтая,
в розовите си чаршафи!!!

Днес аз искам да ти обещая,
че ако трябва вечно ще те чакам!
Но ако намериш друга,
някъде сред празните ти нощи...

и пожелавам тя да те обича,
тъй както никой,
никога не е обичал още...

И ако те дразня с тази моя изповед
сърдечна...и ако те ядосам със
голямата ми ревност...и ако
те нараня с горчиви думи- силно...

то ще бъде,
защото те обичам нелечимо!!!