автор: Blaze

На ръба на силите си
гледам надолу.
Стръмно е.
Всеки етаж си е собствено минало.
Свое собствено дишане.
Търся розовото от мечтите си,
захвърлил поглед към отсрещното...
Но някой го е боядисал.

На ръба на силите си
гледам в теб.
Тъмно е.
Всяка сянка пази твойте спомени.
Твое собствено дишане.
Търся светлината в дните ни.
Далеч съм от мига на срещане...
Безвремието кой ли е измислил?

На ръба на силите си
гледаме напред.
Време е!
Всеки дъх е ново начало!
Наше собствено дишане.

Намерихме си светлина до края.
Измислихме мечти безцветни.
Отново ще се срещнем, зная,
дори да е със сили сетни...
***

а в сърцата ни е лед...
и огън е запален във леда...

Blaze