автор: _katerina_

Карим бързо се прибра в стаята си, взе някои най-необходими неща и отиде да се сбогува със Флора.В последно време бяха станали много близки приятели, даже повече от приятели.Винаги , когато се чустваше самотен или тъгуваше за дома , отиваше при нея. Тя бе атомен физик и също активно участваше в изграждането на станцията. Чустваше се прекрасно , когато работеха заедно с Карим.Забавляваха се, смееха се, сближиха се и тя го обикна с цялото си сърце.

-Флора, вероятно знаеш какво става.Аз тръгвам с професор Янус и ще направим всичко възможно да спасим Земята.Ако не се върна , искам да ти оставя нещо.И Карим извади от джоба си една малка икона на Светата Майка, с размер на кибритена кутийка и я подаде на Флора:
-Нека те пази!Когато тръгвах от дома , майка ми ми я подари с пожеланието Светата Дева да ме закриля.Тази икона ми е много скъпа, като че е част от майка ми.Пожелай ми успех.
Очите на Флора се напълниха със сълзи, тя знаеше ,че може повече да не се видят.
-Пази се!Ти ще имаш повече нужда от нейната закрила.Върни се навреме!
Целуна любимия си за сбогом. И тази целувка трая един миг, но за нея бе колкото една цяла вечност.
Пътуването до родната Земя траеше две денонощия.Карим и професора използваха това време за проучвания.Тиберин и Яра се шегуваха както винаги, но вдействителност и те бяха много разтревожени.Касандра 2 летеше устремено към Синята ни планета и нямаше изгледи да промени курса си.Бяха обмисляни различни варианти-дали ще може да бъде реазбита на по-малки парчета.Или може да срещне по пътя си по-голям метеорит и при евентуален сблъсък да промени траекторията си.Имаше и други вероятности, но изгледа засега беше един-удар със Земята.
Карим реше да се поразрови и да прочете приказката,която му разказа професор Янус.Не беше чувал нито за съществуването на кораба, нито за оръжието.Когато слезе на Земята накъде първо да се насочи-към кораба или към оръжието?Чие съществуване е по-вероятно и чия помощ би била по-полезна?
Така минаваха часовете и ето , че вече пристигаха.
-Хей, мечтателю, затягай коланите!Почти сме си у дома.-каза Яра и закачливо намигна на своя приятел, който изглеждаше твърде угрижен.
Още при кацането разбраха, че е сформиран екип от учени и изследователи,който да се опита да спаси планетата.Професор Янус също бе повикан.Преди да се раздели с Карим, той му подаде няколко древни свитъка.
-Ето, това може да ти помогне.Направи всичко възможно!Аз вярвам в теб!Кораба , знаеш, че трябва да търсиш в Египет.А оръжието е в Непал, в един древен будистки храм.Ламата , който е в храма, може да ти подскаже някои отговори.И оръжието , и кораба би трябвало да се активират с мантри, които са в древните текстове.Успех момчето ми!
Професора прегърна Карим, обичаше го като роден син.
Карим взе папирусите и тръгна към базата , за да се подготви за предстоящото изпитание.Нае един малък "Виман", летателен апарат , който бяха нарекли така по описание от древните текстове.И тъкмо да отпътува, Тиберин и Яра се качиха при него в кораба.
-Къде без нас?Нима мислиш, че ще пропуснем това приключение?
Тримата се прегърнаха , пожелаха си успех и поеха към Египет.
Пейзажът, който им се разкри,беше невероятен.На фона на пясъчната пустиня се виждаха различни комбинации от пирамиди и каменни храмове.Те образуваха групички, като че рисуваха някаква карта.
Сфинксът бе разположен на западния бряг на река Нил-огромна каменна фигура , с глава на човек и тяло на лъв.Много наподобяваше на една друга каменна скулптура-"Лицето на Марс".Може би имаше някаква връзка между двете фигури.И двете , незнайно защо, гледаха на изток и посрещаха изгряващото слънце.
Сред жълтите пясъци лежеше величествено едно неземно създание и пазеше своите тайни.Заставайки до това двайсетметрово същество, човек се чуства като песъчинка и като че ли се слива с пейзажа.
следва продължение