автор: vitoriovitalis

22. Кафенето


Кузи прекосява сенчестата половина на площада.
Спира се за съвсем малко пред дървеното табло за обявления, разделящо териториите на Съдебната палата и кафенето. Зад мътното стъкло са налепени върху листа за заявления десетина биографии на непълнолетни престъпници. Една-две снимки са паднали и се въргалят в дъното на таблото. На мястото им жълтеят петна от канцеларско лепило. Повечето биографии завършват с една и съща съдбоносна формулировка – краде, проституира и не упражнява обществено-полезен труд.
Кузи въздъхва и поема надясно. Слиза внимателно, но ловко по стръмно стълбище от тротоарни бордюри - като матрос в трюма на пиратски кораб. На утъпканата и спечена земя под дебелата сянка са разхвърляни четвъртити масички, заобиколени от хора. Вместо платна - огромен бряст е разперил клони над палубата на кафенето. Тракат пулове, дрънчат зарове, пляскат карти. Моряците са свободни от вахта.
- Дай да влезем вътре ! – Кузи чува зад гърба си дълбокия глас на Тасо.
Всички остъклени витрини са демонтирани и цялата вътрешност на помещението е открита навън. Късно вечер спускат металните ролетки, след като са прибрали вътре масичките и столовете. Кузи плаща комплект пулове и зарове от мокрия бар, покрит с поцинкована ламарина, и се насочва към една свободна маса. Върху нея таблата стои разтворена, но празна.
С елегантен, отмерен жест мъжът хвърля пуловете и зарчетата върху гладката повърхност на дървената табла. Чъ-кър-р-р... Звукът е неповторим, изпълнен с предчувствие за невероятно преживяване. После бързо и сръчно нарежда с две ръце пуловете на местата им. Чат-чат-чат ! Тасо идва с две чаши мастика. След него момче в лъскава черна сатенена куртка, облечена на голо, държи изпотена гарафа с вода.
Високият и едър Тасо се стоварва на стола, сякаш е чукал камъни цял ден. Посочва с ръка на момчето къде точно да остави гарафата, а сам протяга ръка и тропва чашата с мастика пред приятеля си. Двамата си наливат по мъничко водичка. Мастиките се заоблачават.
- Наздраве !
- Наздраве ! - Всеки хвърля своя зар. Тасо печели и играта започва.
Мъжете се познават от години. От Затвора. Но Тасо извади по-голям късмет. Все пак той си е местен - от Белвил. Лежа няколко месеца и после – една година в кариерата. Известно време се мота без работа, докато откриха гласа му. Започна в градската радиоуредба като говорител. Повече от двайсет години е в Радио Белвил. Целият град познава гръмогласния Тасо.
По време на официалните празници Тасо с колежките си озвучава манифестациите от малкото балконче над Музея. Тогава изселват за няколко часа семейството на дърводелеца, което живее в мансардата, от която излиза това балконче. Патищата, майката и невръстното им братче (защото именно те са това семейство) намират временен подслон по къщите на махалата. В това време баща им манифестира с Промкомбината.
Гласът на Тасо гърми над площада, съседните улици, та чак отвъд реката.
- Минават стройните редици на градското предприятие “Хигиена”. В чест на Празника на Есенната Революция работниците преизпълниха плана за деветмесечието. - По даден знак бръснарите, теляците и фризьорките дружно размахват ръце и с викове “Ура !” поздравявят окръжните ръководители, скупчени на дървената естрада.
Една седмица преди празника бащата на Патищата с други дърводелци от града и района, мобилизирани за случая, са майсторили съоръжението. Когато обектът е завършен, идват полицаите да го охраняват. Рояци хлапета преди това са играли на жмичка между гредите и прясно избичените дъски. Пространството под естрадата е равномерно осеяно с техните лайна.
- Бодри манифестират специалистите от Градския промкомбинат... - Някъде в безличната маса хора се губят майката на Заро, бащата на Патищата, както и много други роднини, съседи и познати. Когато случайно децата ги забележат сред колоните на манифестиращите, радостта им е взаимна и напълно искрена.
Жената на Тасо е учителка. Колежка на Нади, но е по-млада. Синовете им – близнаците Лабо и Вадо, вече са заергенели. Тази вечер сигурно вършеят някъде по Движението. Репутацията им е доста различна.
Лабо е добре сложен, широкоплещест младеж със стройни крака. Той упорито вдига гири и щанги в мазето на къщата, където си е оборудвал всичко необходимо за изтощителните тренировки. Оттам излиза само, за да увисне на металната тръба в двора. Не мирясва, докато не се набере сто пъти на нея. Така щял да порастне, защото от тежестите се оставало нисък. Той има такъв проблем.
За авторитет атлетичният вожд на малката тайфа от квартала край гробищата носи елегантни тъмни очила с нищожен диоптър, доставени по втория начин. Така донякъде прикрива обстоятелството, че се учи как да е в белвилския Колеж. За сметка на това, той постоянно ляга или става от някоя мадама, привлечена от изключителната физика на младия интелектуалец. Може би затова му казват Заекът.
Брат му Вадо – другият близнак, е надут, извънредно важен и безскрупулен младеж. Той е красив, надменен и невероятно мързелив. Но преди време спечели по мистериозен начин единственото място, отпуснато за окръг Белвил в Националния Езиков Колеж, разположен в едно градче на другия край на Севера. Затова го наричат Мошеникът.