автор: fightingone

Понякога вървя по улицата с празен поглед
Понякога си искам обратно кончето-люлка
Понякога не си давам почивка
Понякога затварям всички врати след мен
Понякога ми е студено, а понякога горещо
Понякога вече не знам какво знам
Понякога рано сутрин вече съм изморен
И тогава търся утеха в песента

През седем моста трябва да преминеш, седем тъмни години да преживееш
Седем пъти да си заровен в пепелта, но веднъж ще заблестиш в светлина

Понякога сякаш часовникът на живота е спрял
Понякога сякаш се въртиш в кръг
Понякога се разболяваш от носталгия по далечни страни
Понякога седиш притихнал на някоя пейка

Понякога посягаш към целия свят
Понякога си мислиш, че звездата ти изгрява
Понякога взимаш там, където по-скоро би дал
Понякога мразиш това, което всъщност обичаш

През седем моста трябва да преминеш, седем тъмни години да преживееш
Седем пъти да си заровен в пепелта, но веднъж ще заблестиш в светлина

През седем моста трябва да преминеш, седем тъмни години да преживееш
Седем пъти да си заровен в пепелта, но веднъж ще заблестиш в светлина


*** "Карат" са източногерманска банда, чиято музика достига до Западна Германия въпреки желязната завеса, както и музиката на западногерманската ню уейв певица Нена достигна от тази страна на желязната завеса. Сега, когато сме свободни те се слушат и "от двете страни" и са все така страхотни. За съжаление вокалът на Карат умира през 2004 и след дълго колебание мястото му заема неговият син, който далеч няма вокалите на баща си, но пък физически страшно прилича на него.

песента