автор: HariMarSui

Днес беше нейният рожден ден. Никой в залата не знаеше това. Зрителите бяха тук, по случай, последното и явяване на сцената. Щеше да танцува за последен път лебеда.
Лебедът, който с нея се раждаше и умираше на сцената. Сега щеше да умре за последен път. Беше и тъжно.
Залата, вече тъмна я очакваше. Стоеше в средата на сцената. Очакваше прожекторния лъч. Той не закъсня. Освети я в кръг, после прозвуча музиката и танцът започна. Лебедът пак живееше, страдаше, умираше...Танцът завърши. Аплодисменти. .. Тя се покланяше пак и пак. Тогава видя детето. Малко момиченце в балетна рокличка и цветя в ръцете. Сякаш видя себе си, поднасяща цветя на една голяма балерина в последния и спектакъл. Беше толкова отдавна...
Поклони се на детето и го прегърна. Откъсна цвете и му го подаде. Тихо му каза да направи балетни стъпчици и да се поклони. Залата ги аплодираше. Двете правеха реверанси.
А тя? Тя мислеше за своя лебед. Той щеше да живее. Сигурно малката балерина ще го съживи. Вярваше в това.
Напусна сцената спокойна. Аплодисментите продължаваха.