Изчезваш в сянката
на нощтната тъма...
Потъваш- капка си,
сред океана...
А тук не спира да
вали дъжда.
За мене плаче.
Теб те няма!
И всеки... някога,
го е боляла...
изпивала го мъка
от любов...
Без тебе тук съм!
Ще остана!
Но в ден прекрасен,
ще дочакам...
да дойдеш...
Да си създадем нов живот!
И пак така, силно
сгушени ще спиме двама!
И ще усещам твоят поглед,
нежни длани!
И тази обич...
толкова сега...горчива,
за мен ще бъде,
огън, вяра, истина и сила!
И тези чувства ще останат
вечно в мен...дори, дори
и да не изгрее утрешният ден!!!
На Стаси