автор: mim

Изгубих те, но ще те върна, знам някой ден
Зовът горещ на моята душа отдадена ще чуеш
Когато болката ти от горчивата обида отмине
Утро настъпва, слънцето се буди идва изгрев нов
По-светъл, по-красив, отдавна чакан, само наш е
Лукавия криеше дълго слънцето от мойте очи
Едва преборих го и беше тежка битка, но успях
Не няма да се оправдавам с него, за слепотата
Измами ме той, раних те, но си платих цената
Ела да посрещнем изгрева, виж вече просветлява