автор: vitoriovitalis

17. Борис


          Борис обядва както обикновено в комитета.
Сервираха му в малката зала за ръководството. Беше сам, другите си бяха намерили някаква работа навън. Той почувства някаква пустота около себе си.
          Знаеше, че не го обичат. Но кой обича началниците ? Беше свикнал с това. От дълги години между другите хора и него имаше стена. Те бяха далече - някъде там долу. Физиономиите им бяха неразличими от височината на трибуната, от масата на президиума или от безчислените документи за съдбите им, които минаваха всеки ден през бюрото му.
          Но сега имаше и нещо друго.
След последния конгрес на Партията изведнъж се оказа, че в състава на Националния Комитет има само един член от окръг Белвил. Това беше Вадим, който наскоро беше издигнат за секретар на столичния партиен комитет във Фила. Кариерата му беше светкавична. От околийския в Сана, Вадим отиде да ръководи друг окръжен комитет. Не бяха минали и три години, когато неочаквано почина първият секретар на Фила. И кой, кой – пак Вадим изтегли късмета.
          Тогава Борис реши да реагира. Бяха го заобиколили и пренебрегнали по най-подлия начин. Още повече, че именно той беше препоръчал Вадим за ръководител на другия окръг – хем да се отърве от един неудобен конкурент, хем да го провали. Районът, където отиваше Вадим, беше със смесено население. Крайно изостанал, трима първи секретари бяха сменени за сравнително кратко време. А то какво излезе...
          Борис поиска лична среща със Секретаря Тот. В папката сложи два важни документа. Единият беше изнамерен от Карис. Полковникът лично обработваше огромния архив на предшествениците си още от кралската власт, за да изнамира компрометиращи сведения за всякакви хора и случаи. Това беше полицейски формуляр. С него Ян - братът на Вадим, изключен от всички училища на Северното Кралство, се отказва завинаги от бунтовните идеи, за да може да продължи образованието си. А другият документ Борис пазеше в къщи още от Есенната Революция.
На другата вечер след преврата тогава, в околийското управление на Сана се събраха тримата – Учителят Тома, Борис и Димо – старият хлебар, бащата на Вадим и Ян.
          - Има директива от Фила. Във всички околии да се образуват тричленки от най-верните и опитни другари. Да съставят списъци на най-злостните врагове на Партията и Революцията – офицери, полицаи, агенти, бирници, чиновници на стария режим, свещеници и всякаква друга сволоч. Тези хора да се задържат и ликвидират незабавно. – постави задачата Учителят.
          Настъпи тишина. Лампата на бюрото в стаята на довчерашния началник на околийското хвърляше зловещите сенки на тримата върху стените на помещението. Пръв наруши мълчанието Димо.
          - Дай да прочета тази директива !
          - Предадена е устно - по куриер от Фила.
          - Как така бе, Томчо ? По устно указание да избием толкова
хора. Без съд и присъда. Разбираш ли за какво става въпрос ?
          -          Много добре разбирам. Такива са времената, бай Димо.
Старият хлебар се надигна от стола.
          - Аз не мога да участвам в тая работа. Потърсете си друг.
Крум може и да се съгласи. Той има да си връща повече от мене - още от Въстанието. - Вратата хлопна. Вбесен, Учителят дръпна чекмеджето на бюрото и хвърли един кариран лист на Борис.
          -          Пиши ! Протокол. Днес, и така нататък, в околийския
комитет на Сана се състави настоящия протокол. Тричленката по секретната партийна директива се определя в състав: Тома, Крум и Борис. В скоби - поради отказа на Димо. Тире - предвид възрастта и болестта му. Точка.
          Учуден, Борис погледна Тома.
          - Написа ли го ? Ще го подпишем само ние. Ще го пазиш, докато не ти кажа какво да правиш с него. Ясно ли е ?
          -          Ясно.
С тези документи за двамата братя преди месец Борис беше
заминал за Фила.