автор: vitoriovitalis

16. Киното


Белвил е потънал в ленива следобедна тишина, когато Карис поема по обратния път.
Обширният двор на Колежа отсреща е съвсем пуст. Ваканция. Само презрелите черници тупкат на спечената земя под старото дърво. Вратичката изскърцва отново, известявайки на града, че обедната почивка на полковника е приключила.
Той променя леко маршрута, потъвайки под сянката на липите по Главната улица, вместо през градинката на Банята. Колко бързо преминава животът... Сякаш вчера беше денят, когато дойде от Сана с детето и младата си жена и започна работа в Управлението.
Всичко се диктуваше от Континента. Тамошната бъркотия се пренасяше и тука. Ръководителите в столицата слухтяха и разузнаваха - кой ще вземе връх в разгорялата се политическа борба, за да вземат навреме неговата страна. Както уплашени пилци се сбират около квачката, тъй и местните дейци се събираха около Учителя Тома. Той вече страдаше от задух, но не отказваше цигарите.
- Когато не знаете какво да правите - ще се ръководите от нашите принципи. Както и от интересите на Севера. Рано или късно горе ще се разберат, но за нашата страна все едно ще отговаряме само ние. - Той наблягаше на последните две думи.
Понякога Карис заварваше при Учителя един рано оплешивял мъж на средна възраст – Тот, който наскоро беше станал кандидат-член на Оргбюро.
- Не се смущавай и разговаряй спокойно. Имаме пълно доверие на другаря Тот. – казваше Учителят.
Тот слушаше внимателно, рядко задаваше въпроси и си премерваше думите, оставяйки впечатление за простодушен и сърдечен събеседник. Но Карис усети в него същата спокойна и решителна деловитост, с която го беше спечелил Тома. Той не се излъга.
Постепенно, без да прибързва, Тот се налагаше в Партията. Политическите му ходове наподобяваха играта на опитен шахматист. Говореха, че зад цялата му кариера стояла неговата жена – интелигентна учителка и активна общественичка. Когато на Континента решиха да разделят партийната от държавната власт и да въведат нещо като управлявана демокрация, неочаквано за мнозина Тот беше избран за Секретар на Партията.
Започнаха големи кадрови промени. Учителят извика Карис при себе си.
- Борис ще поеме Партията в окръг Белвил. Искам много да му помагаш. Тука ще дойдат нови хора. Идва ново време. Не изоставай и ти. - Това беше последният им разговор.
Учителят беше пожелал да бъде погребан в двора на училището в родното си село. Високата длъжност изискваше да му издигнат по-голям паметник в столицата. Но на Континента не бяха забравили как им се беше опънал за Островната Федерация. Нищо, че сега този проект беше отречен.
Партията реши да се постави бюст в окръжния център. Карис избра мястото и написа докладната записка. Борис я подписа. Направиха митинг и Учителят застана на вечен пост в градинката на Минералната баня в Белвил.
Няколко години по-късно на Карис му се наложи да пише друга докладна записка. С нея поемаше цялата вина за катастрофата след един лов. Тогава осакатя с единия крак.
Истината беше, че зад кормилото на джипката беше мъртвопияният Борис. Той му се примоли със сълзи на очи.
- Карис, братле, не ме погубвай ! Ако ме свалят, и ти ще си отидеш. А така аз ще се грижа винаги за тебе. Знаеш кой командва в окръга. - За пореден път обстоятелствата решаваха живота на Карис. И той им се подчини.
Часовникът на общината бие три пъти, когато полковникът преминава по Големия мост над реката. След още трийсетина метра - от другата страна на улицата, е безистенът на Долното кино. Той е покрит с матов стъклен покрив, замърсен от годините. През него топлината на горещия летен ден не се усеща така силно. А в полумрачното предверие, където дебелата месингова рамка спира наплива на хората към касата за билети, си е направо хладно.
Почуквайки с бастуна, полковник Карис бавно изкачва стъпалата до канцеларията си, откъдето с желязна ръка от години ръководи Окръжната кинефикация.