автор: alipieva

Не мога да те съдя – правомощия,
да те помилвам имам само.Само!
А чувствата ще ги убия нощем,
да ги заровя във сърцето спряло.
Не искам да те съдя - имаш правото,
да си такъв, какъвто пожелаеш.
Но алибито ти издиша здраво,
скалъпено с лъжи и ти го знаеш!
Не стига да те съдя - поначало,
невинни сме, дори и да сме грешни.
Щом адвокат ни стане Дявола,
като спасението ни предре`шен.
Не трябва да те съдя, щото правото,
е дадено отколе на Всевишния!
Присъдата сега ни е раздялата,
а после...после да му мислим!

ЛЮБoff