автор: miglena

Знаеш ли
къде е триъгълната
врата към мечтанието?
Мислех, че е между две почти докосващи се дъги.
Преминаваме през допирната точка, уловени за ръце,
безкрайността е раздробена и мечтанието долита. Но не.
Вярвах, че е между редовете на словата, описали пътя,
и по интутивна карта се срещаме в многоточието... Но не.
И защо триъгълна?
Защото е само врата... преди нея е земният квадрат,
а след нея са спиралните окръжности на небивалиците:
неизмерима необятност, неуловима някаквост, и кълбо
от несбъднатости, разкопняли се в дантелено. Но не.
А какво е мечтание?
Въплътените чудеса: да ходим по водата, възкръснали,
да нахраним всички гладни с /не/виртуални три рибки,
кръвта ни да е вино и виното - наша кръв, от блудница
жена да се превърне в спътница на божи син. Но не.
Мечтанието е:
да ме копнееш и насън, да живея във всеки твой дъх,
да умирам ако за миг спреш да мислиш за мен, да тръпна
в очакване, да обезумявам в междувремието. Но не.
Мечтание е:
да няма граници, които не би преминал, за да си с мен,
да забравиш минало и бъдеще, създавайки нашия свят,
фантазно да съм слънчевите ласки и лунните целувки.
Но не.
Не ме задържай в мечтанието.
Свободна съм да създавам своя ден и да пилея нощта
да изживявам всеки блян и жертвам за това обичта си
да полетя където няма да те има, нито цел ще има. Но.
Не!
Не искай от мен да премина
вратата без изход на
забравата за теб и
мечтанието.

(((:+:)))