автор: Bathory

Криеш се зад крепостни стени,
и сърце с бодлива тел обграждаш.
Всички твои думи са лъжи,
от илюзиите собствен свят изграждаш.

Страх те е от малко топлина,
в себе си приел студа суров.
Насред океана от тъга,
страх те е от капчица любов.

Взираш се във сива пустота,
чувствата прогонил неживяни.
Сам заточил се в безкрайна самота,
щом отблъснал две любящи длани.