автор: HariMarSui

Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки.После пак и пак.
Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най- много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го вземаха в игрите си. То им връщаше топката, когато играеха. Беше с тях, когато ходеха на реката. Верен и надежден пазач им беше. Тогава се научи да се смее. Не вярвате ли? И кучетата умеят да се смеят.
Предния ден валя дъжд. Реката течеше по- буйна и пълноводна. Децата с кучето бяха при нея, както винаги в топлите дни. Влязоха във водата. Бяха на плитко. Кучето ги следеше от брега. Пръскаха се с вода. Смееха се.
Само кучето видя детето, което заплува по течението. Реши, че е опасно и тръгна край реката. И навреме, защото за миг детето изчезна във водите. Хвърли се. Заплува. Провря се под детското тяло и го издигна нагоре. Доплува така до брега. Почвства, че му олеква от товара.Бяха го поели детските ръце. Детето беше само уплашено.
Кучето се оттърси от водата, завъртя опашка и легна.
Нищо не беше се случило. Направи само това- едно дете да живее.