автор: mim

Защо съм те срещнала, и как се преплетоха нашите пътища, питам се,
Аз отговор нямам, ти имаш ли, може би знаеш, ако знаеш кажи ми
Щом се разминахме защо зе пресякоха нашите пътища някога
Отговори преплитат се хиляди, но всичките грешни, трябва ми верния

Толкова много пътища викат ме, но аз си стоя на онзи кръстопът
Един път бях поела, ала съм сбъркала, върнах се, пусто ми е без тебе

Сигурно времето малкото наши стъпки безпощадно е заличило
Рани дълбоки в мене обаче то е оставило, а пък аз сигурно в тебе
Ехото от твоя смях ведър и жив още чувам, носи ми го вятъра
Щастие зная има там някъде, някога знам ще ни срещне, но кога
Нямам компас сочещ към тебе, няма и карта, нито пътни знаци
Ах кой е маршрута, времето само то ще ни каже, то е компаса
Хаосът пълен е зная, но аз се завърнах там от където някога тръгнахме

Тебе те няма и може би те боли да се връщаш, аз ли посякох краката ти
Още си спомням всичко, което тепърва започваше, как се забравя това
Глупаво, толкова глупаво съм постъпила, съжалявам, не казвай, че късно е
Ако вятъра моя глас донесе ти, знай предрича потоп, да ще вали
Викам без глас, за да няма буря и сдържам сълзите си, за да не завали
Ангел ме чул и донесе ми два чифта крила, единия къде да ти го пратя