автор: dtraikov

Кажи ми, свят, защо си толкова абсурден,
та свежа ябълка ли си или греховен плод,
и не ща да чувам, колко съм загубен,
ако тръгна да разпитвам целият ти род.

Защо Ти накара, най-желаната жена,
да не вижда, че някой по дирите и тича,
и така зарови мойта кучешка мечта,
да съм нейно вярно пале и тя да ме обича.

И защо в паничката ми Ти сервираш
сънища с образа й нежен, замъглен,
и с нов неясен ден в мен дресираш
въпроси за магията в която съм пленен.

Но Ти си длъжен, даже да съм грешник,
да отговориш по човешки просто,
на трупащите закачалки в моя дрешник,
всяка с прашен етикет :” ...защо?!”