автор: HariMarSui

Беше градско куче. Живееше в дом. Имаше добри стопани, които се грижеха за него. Живееше добре, даже щастливо живееше. Беше като член на семейството. Беше, докато стопаните му си отидоха от този свят и то остана само.
Само и на улицата остана. Тя беше непозната за него. Забързаните коли с техния шум, многото хора...Всичко го плашеше.
Скоро гладът го накара да търси храна. Тогава разбра, че не е само. С такава съдба бяха и други негови събратя. Те го посрещнаха с ръмжене. Налитаха на бой. Не го приемаха в глутницата бездомни кучета.
Беше с добро възпитание нашето куче. Не беше свикнало с тормоз и насилие. Трябваше да направи нещо, за да оцелее. Да отиде някъде другаде, на друго място. И тръгна.
Тръгна по един път. Летяха коли. Настигаха го, или бързаха насреща, но то вървеше. Не обръщаше внимание на нищо, но и никой не обръщаше внимание на него. Вървеше.
Видя къщи. Пред първата легна. Беше изморено. Трябваше да си почине. Скоро врата се отвори. Излезе човек. Кучето се сви. Не знаеше какво да очаква.
Излезлият беше младеж. Живееше тук с майка си. Сега, през лятната ваканция, се грижеше за няколкото овчици, които тя отглеждаше. Видя кучето. Личеше, че е гледано куче.
- Ти пък, от къде дойде? Гладно ли си, куче? Ела!
Кучето доверчиво го последва. Младежът донесе храна и вода. После го остави.
Сутринта кучето очакваше момчето. Когато то тръгна с овчиците, тръгна след него. И така всеки ден. Лягаше край пасящите овце. Очакваше момчето да заговори. Наостряше уши при непознатите шумове. Без нужда не лаеше. Лаеше, когато се приближава човек или животно.
Човекът и кучето свикнаха един с друг. Кучето беше спокойно. Беше намерило стопанина си.

/ следва продължение /