автор: Narwal

- За съжаление, това е истината , скъпи ми Клод! – изпъшка папа Инокентий ІІІ и впери поглед в в удивените очи на събеседника си. – Войските на Балдуин Фландърски са претърпели пълно поражение край Адрианопол. Цветът на латинската империя е увяхнал за един ден в ръцете на онова чудовище, което нарича себе си император български.
Никога не съм имал доверие на онези варвари от долния Дунав. Не знам какво ме накара да сложа короната на главата на този ......Калоян или Йоаница или както и да се нарича. Мислех си, че мога да ги приобщя към светата католическа вяра. Да ги направя верни на Рим както далматинците, но нещо тук не се получиха нещата. Нещо този народ....ми обърка сметките. Оказа се костелив орех. Никога не сме ги смятали за пречка на непобедимите рицари, но ето виждаш......получихме разгром.
- Дори и така е да е, българите не постигнаха почти нищо. Земите, които сега приеха върховенството на Калоян и без това си бяха български - отговори маркиз де Корбьой, добър приятел и роднина на стария учител на амбициозния папа, Пиер Корбьойски – Освен това, сам знаете Свети Отче, че тази победа на българите дори Ви донесе определени....ползи, ако мога така да ги нарека. Нито Балдуин, нито венецианския дож Енрико Дондоло, нито солунския крал Бонифаций Монфератски бяха от хората, които можем да наречем предани на светата католическа църква. Ако те бяха постигнали победа над българите и бяха продължили безконтролното си безчинстване в Константинопол сега Рим би се изправил срещу един доста силен и необичаен противник – какъвто са латините. Не виждам причина да се безпокоите от това развитие на събитията. Всичко е Божия воля! А Бог закриля Рим.
Джовани Лотарио, граф ди Сени бавно размърда тялото си в мекото папско кресло. Да той определено можеш да бъде и доволен от провала на рицарите на ІV кръстоносен поход. Макар той самият да бе организирал похода и да бе насочил рицарите към царствения град на Босфора вместо към Гроба Господен, никога не бе искал там да се създава “латинска империя”. При това империя с амбиции да владее земите от Егейско море до Дунава. Тези амбиции рано или късно щяха да се разпространят в политиката, а политиката се ръководеше от....Ватикана, т.е. от Христовия наместник на земята – папата. Едва сега младият тридесет и седем годишен граф се усети, че е ...папа. И неговата задача е не да спасява некадърни западни военачалници, а да затвърждава ВЯРАТА ХРИСТОВА. Но такава вяра, каквато се харесваше само на Рим. Някой би нарекъл това непочтенност, но граф ди Сени го наричаше ....ПОЛИТИКА.
- Знаеш ли, приятелю? – продължи той – Считам, че си прав! Ето защо няма да направя никакви постъпки пред Калоян за освобождаване на император Балдуин. Нека веднъж завинаги тези измислени владетелски династии проумеят, че без Рим ги чака неговата съдба. Но мен друго ме тревожи сега...Не Балдуин! Не латините и смехотворната им империя! А ....БЪЛГАРИТЕ! И не само българите, а и самият Калоян. Не изглежда като останалите владетели на този народ. След неговата молба да го коронясам за крал дълго проучвах историята на тази държава. Години на възход! Години на падение! Както навсякъде по света. Но доста странни неща открих. Този народ, който векове наред живее под носа на Константинопол и жъне победа след победа на бойното поле .....ВИНАГИ ГУБИ ВОЙНАТА.
- Това, пък как така?! – удиви се маркиза.
- Ами ето, приятелю – продължи папата – Още през 718 година, във варварските времена на българите, техния кан Тривелий побеждава арабската армия на Маслама, брата на халиф Сюлейман, която е била два пъти по многобройна от сарацинската армия разбита от Карл Велики при Ронсево. И какво получава за това?! Император Лъв ІІІ го провъзгласява за “кесар”, титла, която е дадена и на хазарския хаган, без да направил почти нищо. Просто ...политика! Кан Тривелий можем смело да кажем е спасил Европа от мюсюлманското нашествие. Лесно е за да раздаваш титли, когато в замяна получаваш власт! Стара византийска мъдрост. По-късно през 918 година българският цар обсажда Константинопол след грандиозна победа над византийците при Ахелой и не го превзема. Наградата му е “да забие копието си в Романовите врата на града”. А къде остават хилядите жертви дадени от неговия народ в тези сражения? Българите неведнъж излизат след победоносни битки на три морета – и какво от това? Нищо! Нито флот построяват! Нито световна търговия развиват! При техния цар Самуил достигат с войските дори до Пелопонес. И каква полза от това?! Българската държава и империята на Карл Велики дълги години са съседи и не стават нито приятели, нито врагове. Защото никой не пречи на другия. Това е приятелю, защото техните управници досега не водят политика и не успяват да изградят ДЪРЖАВА.
- Интересни неща разказвате за този народ, Свети Отче – каза Клод де Кьорбой – ако не бяхте вие така и никога нямаше да чуя за него.
- Ето! Виждаш ли?! Нищо нямаше да “чуеш за него”, въпреки те разбиха рицарите от ІV кръстоносен поход. Прословутите рицари! Въпреки, че смазаха арабското нашествие в Европа. И защо нямаше да чуеш?! Хайде отговори си сам! Защото, скъпи ми приятелю, тази победа едва ли би означавала нещо, ако НЕ БЕШЕ КАЛОЯН. Този не е като другите. Този е решил да бъде друг. Да води ПОЛИТИКА! А какво е това политика?
Папа Инокентий ІІІ сплете пръстите на двете си ръце и облиза пресъхналите си устни и продължи своята лекция.
- Политика, скъпи ми маркизе, е да служиш на народа си така, че поколенията да ти бъдат благодарни. Не е нужно да спечелиш стотици битки и накрая да загубиш войната. Напротив най-голямото изкуство е да спечелиш войната с най-малко битки. И как става това? Става с ПОЛИТИКА! Това ще рече винаги да знаеш какво мисли за теб “врагът” ти и какво ти крои “приятелят” ти. Така да постъпиш, че дори и да си по-слаб накрая да излезеш победител. Да имаш много знания! Да проникнеш в мислите на целият свят, който те обкръжава. И как става това? СТАВА КАТО ИЗГРАДИШ ШПИОНСКА МРЕЖА!
Маркизът не можа да въздържи напиращото у себе си любопитство.
- Какво искаш да кажеш, Свети Отче? – каза той.- Нима намекваш, че вероятно Калоян има свои хора сред латините?
Папата само повдигна вежди и поклати глава.
- Не само там, скъпи ми приятелю! Не само там!
- Нима намекваш, че Калоян има свои хора и .... тук в Рим....във Ватикана?
- Не намеквам, маркизе! Не намеквам! .....НАПРАВО ГО ПОДЧЕРТАВАМ! Нима не забелязахте в доклада на отец Вилардуен, че българите са се появили напълно изненадващо и са нападнали точно навръх Велики Четвъртък и добре са знаели къде са слабите места на рицарската войска. В доклада, ясно е отбелязано, че Калоян предварително е знаел, че Балдуин ще се насочи към Адрианопол, защото той вече го е чакал там. Нима забравихте, че Калоян получи от мен короната, защото очевидно е ЗНАЕЛ, ЧЕ ЩЕ Я ПОЛУЧИ. Кой обикновен благородник, каквито са Асеневци би разчитал на благословия за владетелска титила, ако не е сигурен, че ЩЕ Я ПОЛУЧИ?!
Папа Инокентий ІІІ извади копринена кърпичка и избърса потното си чело и продължи:
- Този не е като другите български владетели. Този иска да гради държава и определено има човек във Ватикана!