автор: nikolai4o

Днес по нашите земи, среща се съвсем не рядко,
Някой порка до зори, но не порка чисто мляко.
С други думи – смуче, бате, като змей-злодей.
Смуче, като бясно куче. Само, моля те нидей,

се пуаши и нидей рива. То това е ... как да кажа,
кръв юнашка ил’ крива нива. Времето ще си покаже.
Няма да ги съдиш, само стой и гледай на сеир.
Гледай, като философ, като учител, като сир.

Гледай, ако щеш, като картоф от Самоков,
Или, като пищоф, но не спи, а стой готов –
Ококорен, като гладен вълк в студа суров.
Насищай се с храна за размисъл и като нов

Върни се в твоя свят, на суета и дим.
Роди се пак. Роди се, като Никодим.
Престори се на змия, на скръб на мим.
Събери парченца от живота свят и мним.

По циганси копней. Пей на сръбски.
Живей на тоз Балкан, в земята сей,
Зрънца на радост, смелостта насъскай
По страха, по мързела ... живей ... живей!