автор: pureblack

Погледнах от балкона на самочувствието си.
Господи... колко е високо!
Страх ме е...
Ще сляза долу- при другите.
Реших да пропътувам зимата.
Събрах си мъничко багаж.
Две пресни есенни мечти и...
няколко сушени, летни- за изпът.
Пожелавам си късмета на едно пътуване и тръгвам.
Оттук света е ужасяващо различен!
Времето неистово гримирано е с вирнати крака...
а малката кибритопродавачка не продава кибрит-
продава себе си...
Не драска клечки в стената, за да запалва мечти-
драска мечтите си и ги изгаря една по една...
Не поглежда към Небето, където е баба и...
а Господ и баба и плачат... плачат за нас,
защото вече не вярваме в приказки и...
правим от децата си... уличници!