автор: mi_me_to

Тя строй мостове и го чака да мине.
Той лети и недовижда.
Денят им топи се във синьо.
Сънуват кога ще се виждат.
...
А есента е слязла ниско, до зимния си склон.
Бели петна оставя по мислите им.
Там някъде още са истински.
Измислят се, измислят, измислят...
...
Тя обещава да го чака.
Той обещава да й се обади.
Тук брега е проходил залез.
Стъпките му вяра.
...
За да отгледат късна надежда,
и да закъснеят да я чакат.
Толкова много заедно са - че си тръгват поотделно.
Случайно ги срещнах.Не ги познавам.
С очи, докато разглеждах,
как мрака капе,
и в шепите ми отцежда,
думите, който нямам,
за липсваш ми
и чакам те...