автор: sradev

Ризата е най-близка до тялото, нашепваше му дупето.
И той го послуша. Носеше две ризи и от време на време ги сменяше. И докато от едната се преместваше в другата той се усмихваше. Мъничко, колкото да блесне око, но не и толкова, че да се усмихне, и съвсем не и да подаде ръка. Тя ръката му беше заета - стискаше здраво ризата. Свалената риза переше с яд вместо сапун, а новопоставената гладеше с любов.
Така беше дълги години, докато кирливата не се скъса. Забута я някъде с намерението да я закърпи, но забрави къде и реши, че са му я откраднали. Оттогаз не сваляше едната си риза дори и когато се къпеше, което се случваше всяка четна година на 31 декември срещу 1 януари, та да хване и двете години..
Вече не се усмихваше, очите му потънаха зад цепките. Не виждаше, че и другите са останали с последната си риза. Чуваше думите им и си вярваше на своите:
Последната риза е вярната.
Ушит съм ти по мярка.
Приятеля по ризата се познава.
Другите също започнаха да повтарят неговите думи, но никой не вярваше, че последната риза може да се скъса.
А хиляди нови ризи кротко лежаха в гардеробите.