автор: zinka

Мисля си.
И нищо не измислям.
Спуска щори вечерният мрак.
Полилеят върху мен увисва.
Разумът прехвърля крак въз крак.

Няма начин да го заобичам,
няма начин да му се отдам.
А защо тогава ме привлича
и защо се срещнахме – не знам.

Розово фламинго на екрана.
После – токът спира – пак е мрак.
Как така в сърцето ми застана,
а пък аз – на външният му праг?

Странни сънища – защо сънувам?
Аз ли съм , или онази в мен –
другата, която негодува
срещу първата – рогат овен?

Минали са и са безвъзвратни
обич в мен, желания и страст.
Пориви и часове приятни –
не от мен, от другата са част.

Нека тя сама да се оправя!
Аз ще си налея мента с глог.
И каквото трябва, нека става!
Ех... кога ще пуснат тоя ток?