автор: esennolisto

Как ти го сторих... че толкова тръпки по мен в приятно свежата утрин -
есен все пак... и никой не знае за нея, как се събуди, къде и кога -
твърде студена, натежала мъгла
...всъщност, как ти го сторих това!

Така плитко да дишам и да не проумявам, защо не мога да се събудя в твоята спяща прегръдка.
Сгушена в косата ти, в тила.
Този бор е тъй красив и някакво птиче пее. Най-ранобудното, само то се чува.
А аз не исках да се събуждам толкова рано, всъщност не исках и късно, но тогава нямаше да видя тази страшна гледка, защото я имаше без теб.
И как ти причиних това!?
Не ме събуждаш ти, с топлината на спящото си тяло, което после дълго щеше да ме гледа в свежата есенна утрин.
Не знам къде се събудих и коя твоя сутрин е по-страшна и от тази.