автор: Bigheart78

Може би това не трябваше да се случи...!


Защо така се получава,
любовта превръща се в тъга,
Всичките ми чувства,
сега са само болка.

Къде сгрешихме ние,
или сгрешил съм само аз,
защо бе туй мълчание,
а имахме нашия звезден час.

Какъв е този омагьосан кръг?
Какво възпря тъй нашата любов?
Аз обичам теб,
а ти кого обичаш?

Не искам да ме съжаляваш,
върви по своя път,
като не можеш да ме обичаш,
поне ме остави със моя кръст.

Но какво нататък ще се случи?
Дали ще мога веч да те погледна,
Сълзите затварят мойте очи,
И искам ала не мога да побегна.

Ако ти кажа че не те обичам вече,
то ще бъде моята лъжа,
сърцето ми от теб не се отрече,
но не вижда вече твоята следа.

Нямаше ли в тебе малко жал,
как не отрони ни една сълза,
не изпита мъничко печал,
та обърна гръб на любовта.

Не ми остава нищо друго,
да гледам пак твоята звезда
пак сърцето бие лудо,
оставих там отворена врата.

Няма вече в мене щастие,
няма вече в мен усмивка,
само жестоко умопомрачение,
и разбитата мечта.

Дали оново ще се срешнем,
дали е достатъчен един живот,
дали можем вече да се прегърнем
дали любовта ни вече не е гроб...?