Проблесна небето, а гръм известител
премина във грохот и дъжд заръми.
Сипеше се от безкрая и в едно със сълзите
гордостта му безпътна изми.
Преваля. Светлина мрачината прониза.
Дъга седмоцветна небе озари.
Дух като гълъбче кацна връз мократа риза
и семе Христово в сърце посади.
На часовника се завъртяха стрелките,
а бяха затлачени в прах.
Сега търпеливо блестяха очите
и в тях нямаше капчица страх.
Преля топлина във ефира пречистен.
Дари го духа със крилато начало
заликува небето с усмивка лъчиста,
а Яков издигна поета на ново стъпало.