автор: galgal

Как се казваш, на колко си години и с какво се занимаваш?
1. Пола, 25 год. Журналист на свободна практика.



“Сексът с непознати трябва да бъде медицински документиран като занимание, което води до ниво на стрес равно на 0.
Аргументи:
Непознати мъж и жена, голи в легло. Жената леко разкрачва крака, приканвайки мъжа за действие. Мъжът облизва пръста си, след което го плъзва по устните на жената и прониква дълбоко в нея.
Вариант А: Ааа! (стене жената и сластно извива тялото си). Ниво на стрес 100.
Вариант Б: (всъщност мъжът не плъзва ръката си, а по-скоро прави нещо с нея, наподобяващо дисекция на жаба, което буди крайното недоумение на жената и тя решава да прекрати „любовния акт”).
Tя става от леглото, намъква си дънки и пуловер и се обажда за такси. Мъжът я гледа учуден, жената го побутва към вратата.
Ниво на стрес 0.”

Или може би не трябва да започва така, мисли си Пола. Тя е журналист на свободна практика, но знае, че някой ден ще напише страхотен роман – абсолютен бестселър! Мечтае си за това как, седнала в някоя столична библиотека, дава интервюта за книгата си и после раздава автографи. Пола е пълна с идеи – ще напише нещо провокативно, може би като „Сексът и града”...пиперливо, с чувство за хумор! Но от всички тези много идеи, нито една все още не е достатъчно „узряла”.
Прочита написаното. Прави гримаса и натиска продължително бутона „delete”. Поглежда към прозореца, поглежда към тавана и започва отново.
“Поглеждала ли си се някога отдолу? Пита я той и я притегля към себе си. Не, казва тя и леко се засрамва. А не искаш ли? Пита той. Може, казва тя. Вади от нощното шкафче огледало, събува си бикините и слага огледалото между краката си. Гледката я възбужда, обляга се леко назад, затваря си очите и маструбира дълго и съсредоточено....”

Пола спира. Замисля се. Има сякаш нещо, което липсва в тази история. Може би е някак твърде еротична и няма да се хареса на жените. Да, със сигурност е твърде еротична. Става, обикаля стаята, връща се пред компютъра и добавя:
„Пола усеща как я завладява усещане за свързаност. Да, стене тя вътрешно, толкова е хубаво, защото е влюбена в Иван. Да, много влюбена”.

Така е по-добре, мисли си. Има герои, някакъв сюжет, има секс...Пола отново се вижда в книжарницата, седнала царствено пред своите читатели как им обяснява за това как я е споходила идеята за нейната книга. Усмихва се и продължава да пише.

*****************
2. Имаш ли хоби? Ако да, какво е то.
Да. Хубавите разговори с приятели.
- Така че, драги ми Сергей, това само доказва, че дори и в най-далечната галактика съществуват планети, които са абсолютно толкова кръгли, колкото и Земята!
Сергей кима ентусиазирано и чака приятелят му да продължи. Приятелят е литературен критик, хобитата му са астрономия и теории за произхода на Земята. Сергей и приятелят му се събират всяка сряда в „Славянска беседа”. Това са най-хубавите няколко часа от седмицата, в които двамата приятели могат да се отпуснат и да споделят всички онези научни и културни вълнения, които напират в тях.
- И това, Сергей, ме кара да се замисля за Хармонията!
- Хармонията...повтаря като ехо Сергей.
- Да, точно така. Мисля си даже...не, сигурен съм, че хармония безспорно съществува във всяка една частица, всеки един мини и макро атом във Вселената!
- Макро атом...отново повтраря Сергей.
- И, ако да кажем, за някои неща тя е безспорна, като например хармонията в една шоколадова торта, то при други неща, тя далеч не е така очебийна...
- Как така в торта? Пита Сергей и се радва, че задава толкова умен въпрос на приятеля си.
- Ами ето - много примери могат да бъдат приведени за това как една шоколадова торта съдържа перфектното, напълно хармонично съотношение между захар, масло и брашно. Ето това е хармонията!
Сергей мълчи, мисли за тортата. Мисли и за хармонията, но честно казано все още не вижда връзката.
- Обаче, за други неща, като например да кажем любовта, тази хармония далеч не е така очевидна....
Разговорът продължава. Приятелят говори разпалено, Сергей кима. След около 3 часа те отново обсъждат абсоютната безспорност в съществуването на други планети в галактиката, също тъй кръгли като Земята.

*******************

3. Остави ни нещо от себе си.
Отвори!
(отваряш)
Защо отвори, бе Коза,
Тука няма зелена трева!