автор: valchebnica

Живея с миналото...
Но не виждам смисъл.
Защо ли ровя?!
То е тъй далече.
И в бъдещето се оглеждам
лицемерно
с плахата ирония
на криво огледало.
Фалшиво пея псалмите
на паднали величия
и в крак вървя
с наведена глава.
А в днешния ден
е безлично и сухо,
със протяжен до вопъл
самотен покой -
не вълнува душата,
не носи романтика,
няма емоции.
Просто – живуркане.
Продължавам бездушно
да се лутам в безмислие.
Денят – сиво-синкав,
след него друг - сходен...
Спокойно,
това съм си аз!
Но лицето си
вчерашно
нейде загубих.
Очите,
които искряха,
днес не виждат напред.
И пак съм си аз!
Не ме ли познахте?
Бях същата ...