12. Заро
Заро е приключил отдавна с обяда и лениво се поклаща на стола върху балкончето, на което се излиза от спалнята на старите.
Обядът представляваше чиния студен миш-маш, останал от закуската на бащата. Преди да излязат за работа, майка му беше нарязала и две филии типов хляб.
Сега Заро ги полива с едно лимонадено шише, от което отпива отвреме-навреме, вдъхвайки безнадеждно миризмите, разнасящи се от кухнята и стола на Партията. Оградата разделя къщата на Зарови от служебния вход на партийната цитадела. От своята наблюдателница момчето не изпуска нищо интересно.
С наближаването на обяда движението през странично разположения вход към домакинския сектор на Партията видимо се засилва. Снабдители и домакини мъкнат каси с бира, лимонада и големи блокове лед. Месото и колбасите пристигат в специални метални касетки, застлани отвсякъде с непрозрачна амбалажна хартия. От нея свенливо се показват главите на снопове кремвирши, наденици и по-дебели салами. Зеленчуците и плодовете идват направо от полето в щайги и кафези. Ръчният бял хляб, току-що изваден от фурната, пари ръцете на готвача, който лично го брои и пренася в кухнята.
След известна пауза започват да пристигат за обяд и партийните работници, които са били извън комитета. През това време постовият полицай вече е излязъл от дървената къщичка, боядисана в цветовете на националния трикольор, където е дрямал на сянка цяла сутрин. В зависимост от служебното положение на пристигащите, той ги поглежда строго, кимва с глава или козирува. Постепенно всичко утихва и Партията задрямва в горещия летен следобед, както всичко в Белвил.
Малкото липово дръвче, засадено на тротоара пред Зарови, вече е достигнало с широките си листа металния парапет на балкончето и го е превърнало в нещо като гнездо-скривалище, в ъгъла на което върху стола се клати скучаещото момче.
Заро е нисък, рус, малко пълен младеж, с изпъкнал гръден кош и корем, почти без косми по цялото тяло. Облечен е само с атлазени, отровно зелени гащета, под които направо си е сложил банските. Всичко е ушито от майка му. Нейните чехли, на които Заро е изтръгнал токовете и зачукал пирончетата, се полюшват на краката му в такт с облегалката на стола, потракваща в мазилката на стената.
Модерните джапанки се внасят контрабандно от Запада и са голям дефицит в града. Но сиромах човек – жив дявол. Със собственоръчно направените си чехли-джапанки, Заро е в тон с модата. Стига някой да не се загледа по-внимателно в краката му.
Оха... Момчето спира да се люлее. От Витови излиза Аниса, обръща се сякаш нарочно в посоката на Заро, и разлюлява предизвикателно пищния си бюст. Скрит в зелената корона на липата, юношата може да я разглежда, без да го забележат отдолу.
Той е виждал Аниса гола до кръста. Веднъж влезе долу в стаята, където шие майка му, и видя съседката да мери някакво костюмче. Беше сложила само полата и се въртеше пред огледалото. Дебела и много бяла, а пъпките й се тъмнееха.
Жените не му обърнаха никакво внимание. Заро взе, каквото трябваше, и излезе от стаята. Тогава чу Аниса да пита нещо майка му. Тя отговори и съседката весело се изсмя. Вечерта Заро прави необуздан и страхотен, първобитен див секс с Аниса в съня си. Оттогава въображението му не спираше да работи.
Той усети, че се е надървил, и погали нежно гащетата. Аниса и Секучо потънаха в градинката пред Замбези. Отнякъде изскочи Кузи и се прибра в къщата отсреща, оглеждайки се като обран евреин. Заро се размечта. Да му падне някъде сама по реката...
Откъм Горното кино се появява Емето. Той само поглежда към дълбокия вход вляво и до него изникват мургавите дребосъци - близнаците Пат и Пит с филии в ръце. Всички са голи и боси, само по черни гащета. Групата бавно се разминава с идващите откъм училището Оги и Тони. Те са две години по-големи. Вече не ходят на плаж с махалата, а нещо се делят от другите момчета.
Емето изсвирва с уста сигнала на махалата. Вито се подава от вратата на къщата, облечен с риза и къси панталонки. Той леко се навежда и слага нещо на краката си. Заро не може да повярва на очите си. Столичанчето слиза по стълбите с чисто нови джапанки ! Отваря широко вратичката и се присъединява към всички на площадчето.
- Заро, ей, Заро ! – Малкият Пит стои под балкончето и гледа
нагоре като куче, дъвчейки намазания хляб в устата си.
- Сега, бе ! – троснато отговаря момчето със зелените гащета
и става от стола.
Една изплашена от рязкото му движение котка, дремеща дотогава между клоните на липата, се сурва по стъблото, пада в краката на Пит, и докато той се усети да я изрита, се хлъзва под широката дървена порта на къщата.