автор: diva_voda

( за големи деца и подрастващи родители, подходяща за колективно четене )

Пролетта ли?
Щом ме питаш, да кажа - дете,
ни момче, ни момиче. Не, чакай,
всъщност и двете -
И момче, И момиче.
Не ме гледай така ококорено,
нали разбираш - та ТЯ е началото.
Да, точно така, правилно, сине,
няма половинка начало.
Обаче за да порасте, й е нужен баща,
дъще прекрасна, отгатна!
Баща й е Лятото.
Ах, Лятото! Лятото,
уж пораснал хлапак!
Жежък, луд, неуморен,
нечакащ,
вземащ всичко тук и сега,
веднага! ...
Неуморен сеяч,
раздаващ се без остатък...
Гаснещ и свеждащ глава
само и единствено пред нея,
чудесен си, сине, позна -
пред майката
в кръговрата
и единствена негова страст -
Есента.

Есента - няма равна на нея
ни богиня, ни земна жена!
Нито по хубост,
нито по щедрост могат да я надминат.
Мъдрост и сладост в едно - как
може с думи да се опише?
Казваш имала вкус на смокини,
добре. А сестра ти - на грозде?
Чакайте, тате добавя на круши.
А аз мисля за нея във цвят - разбушуван.
Когато си реши косата на слънце
и вътърът дръзко размесва боите...
Да, Есента, толкова скъпа и нужна на всички.

А Зимата, питате,
дойдохме при нея,
както на гости при баба,
нали?
Баба Зима, разбира се –
бяла, усмихната цяла,
вкусни гозби и мирис на дим.
Стъпва тихичко, бавно
с дебелите си чорапи,
дъълги приказки
нощем реди -

огън в огнището,
Пролет, Есен и Лято,
децата, любими,
аз и ти.