ти лицето му в стих обезсмърти”
Шекспир
Гларусите летяха към неизвестните тъми на луната.Те желаеха и притежаваха нейната пустош и умираха там-в нейните смъртни дихания.Писъкът на гларуса –ужасен е!-това е тон композиран от девствена вдовица,родила любовника на Жизел.
Когато минат 8 секунди ,от началото до края ,тогава писъкът на гларуса се превръща в стенание и еротичен пристъп.Дъхът се смразява,устните прилепват.Вратите скърцат сякаш духовете на Гилхол са се приютили в дълбоките му леговища.
8 и половина.......................
Срязоха пъпната връв.Еволюцията на смъртта!Майка й я роди мъртва.Мъртвата Жизел-име на един ненужен плод и съдба изплюта от кошмарите на Дявола.Жизел избяга от всички и от целия свят,от живота бил божидар или игра на клечки.
Гларусът умира в ръце запотени от нощната кърма.
О,Сатана,
помоли се за грешната й душа.Канибалски химни приветстват с марш умряло тяло,умряло преди смъртта,ухажвано преди пожара на страстта,заклето от безименен светец в долините на копнежа преди сълзите на ненужната раздяла.Животът продължава,а смъртта пирува,гларусен писък,ветрило,танц на пръсти,заклани ембриони.Жизел-родена от нагон към смъртта,удушена от огърлици с гларусни пера.
Бял воал и букет от рози.Тя се жени в утро благословено от вчерашен оргазъм.Благословени да са мъртвите и техните убийци!Душите им сега почиват отърсени от акордеонна музика.
Мъртвите четяха приказка:
„Шестима мъже.На масата стояха шестима мъже.Някой извика –„Белот”!
Играта започна отново.......Сърбежи разяждаха кървавите им ръце.Лудостта им освирепяваше все повече във всеки един удар на картите.Те съскаха и въртяха вратовете си,защото сърбежът разяждаше и гърлата им.Тази вечер Господарят им ги нахрани със зъбите и езика на старата дукеса Мардеон.Зениците й бяха сурови,защото още преди да бъде заровена,дукеса Мардеон беше сляпа,а сега тя вижда.От шпионката на светлия мрак тя наблюдава отдавна изиграния танц с неизбежния преластител.Сега тя се люби с него-любовника на Жизел.Всичко е толкова смъртоносно,попиващо слабините ти,настръхващо потните ти длани.....Тя го искаше и умираше за него,защото го сънуваше,а той,защото обичаше суровите й зеници.
Живееш преди да си се родил и умираш преди да си живял.Когато дишаш ти издишаш за последен път,помни това е твоят последен път!
Овековечавам всички вас клетници,безсрамни за къшея живот,който срами вашата дързост и огорчени от безплодната ви вяра!
Съхранявам вашата грозна участ в блюдото на смъртните и прахосвам цялата ви святост към безкрилните ангели!
Нека ято гларуси летят с вас,защото те знаят пътя към неизвестните тъми на луната.Там,там ви чака вашата опитомена смърт.
Там съм аз –пред смъртта на изгрева и след полета на лунните гларуси!
Лунно затъмнение и звезди без луна,небето е сякаш в куб с четири стени,въздухът не стига,но ти си в куба и сега гледаш как гларуси ядат мъртвите риби,а ти си жив и не дишаш.Живееш,живееш,но без дъх,без сили!Няма стол дори къде да седнеш и да опреш нозете си,само и само,за да изкормиш онази туморна болка от главата си,да я изплюеш от страха си.Ах,тази болка,тя боли,тя е бездънна.........,когато си в куба с четири стени и знаеш,че това е последният ти дъх.....и тогава искаш да си мъртвта риба.
Господарят ви -това съм аз-който танцува до пепелта на вашия косъм,който вдишва вашия последен дъх,този,който ви казва”Амин”,аз съм...!
Една ненужна съблазън гори в отробата на топлите сълзи.Скърби,скърби сърцето на вехтия картоиграч.....!Мигновенна страст!Смъртта не се купува с гряха,грехът е притча,а усещането за греховност е самоубийство,то е втълпяване,което ражда болести и гнилост.Ние се лъжем,когато търгуваме греховете си,ние съществуваме и се вграждаме в зениците на тази подла лъжа!ЗАЩО?
Лъжата на грешния.......!
Смъртта на убиеца........!?
Сънят на будния............!....
Страхът на картоиграча!
Сълзи.......,много сълзи...,испий ги на екс всичките!Те са разредени с отровата на потните жлези на смъртния...!
Той беше подредил малките си играчки долу на земята,там в ъгъла,където стоеше и единствената снимка на майката изгубила плода му,Имаше малко кандилце,което леко очертаваше с искрите си очите на тази жена,забравена от всички.Той я обичаше.....Сълзи......много сълзи....Изпий на екс всичките,те са разредени с отровата на самобичуващия се.......Изгубени премеждия с неочакван край.Тя изпушва и последния изгорен миг на прозореца с бели решетки!Луда ли е!?Ако можеше да говори с някой ,да сдъвче онези изплюти думи,които само бълваха в ума й....Разбирам сама е...Самотата я кара да бъде лоша,защото е зависима от измислените фенери,които само я спират.....
И там в ъгала на дясната пресечка полицаят вдига палката,за да спре!
Проверка!Скрити ли са нейните мечти или просто убива въображението си.Престъпница,ровеща пръстите си във вековни самоти,Скитница удавила калните чорапи в мръсотията на уличния грях!Настръхват само ноздрите й.....Тя е чиста.....Незнайни ли са пътищата им....?
Плътта им облечена в срама на гибелния смях,въвлич мисли,сприхави и стари!
Незнайни ли са техните имена,когато сънища разказват за красотата нейна,а поети крият лицето му в студени длани!Да ли ще престигне поръчания грях от страсти!?
Недоизпушени фасове......
Жадни за секс.Умират в телата си,за да разгневат нагона си...Мръсна възбуда и грозни сърца....Бедни са грешните любовници.Умират в ерекцията на излъгания.
Той хвърли на масата 10паунда и й каза да си купи чаши....Тя се разрева,защото знаеше,че тези 10 паунда бяха за неговото удоволствие маструбиращо от суета.
Гларус прелитна с изгрева на новия ден,той се връщаше от долините на смъртния закон,луните светеха за него,защото той им носеше мъртвата риба,опозорена от страстите неволни.
Шестима мъже. На масата стояха шестима мъже.Някой извика „терца”
Те изгубиха!!!!
Всички до един!
Развод за сметка на нещастния....Грешни любовници.Те гледат как Жизел яде мъртвите риби.Някой й бе купил чаши,тя пиеше на екс от кръвта на техните сърца.
С Ъ Р Ц А !!!
Грешни очи!Бог стои пред тях,пред тези очи....
Колко ли са грешни те?!
Един Бог знае?!
Кой ли е той?!-Този,който Жизел изплю и не понесе от следобедната си закуска,онова с вкус на сърце!
Някой извика „Белот”.....Дукеса Мардеон ще ви разкаже и за това.
Мъртвите заспаха....
Някой се роди......8 и половина......Срязоха пъпната връв.Майка й я роди жива!!!
В 9:30 сутринта майката на Жизел лежеше студена и бяла в хладилната кутия.Тя се намираше в 7 отделение на 1 етаж.
Благословени да са мъртвите и техните убийци,душите им сега почиват отърсени от акордеонна музика!!!
Същински триумф.......Едва ли Шекспир би могъл да обезсмърти триумфът на желаната смърт....?Тя е наша,но ние сме всичко за нея!!!
ГЛАРУСЕН ПИСЪК...
ЕРОТИЧЕН ПРИСТЪП...
ПИСЪКЪТ УТИХНА В ГЪРДИТЕ Й...ТЯ СВЪРШИ.
СЪРЦАТА СА В НЕЯ.....!