Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 406
ХуЛитери: 0
Всичко: 406

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСън
раздел: Есета, пътеписи
автор: andromeda_vicky

      Не мога да спя.
      И ти, малка моя изтезателко, си виновна за това. Всяка нощ ме будиш. Промъкваш се в душата ми и ми напомняш за себе си. Носиш полъха на детските игри, на прясно изпечено сладко и на хилядите тайни, които скри в мен завинаги.
      Задаваш ми въпроси, на които не винаги мога да отговоря. Все още ли мислиш, че знам повече от теб, когато винаги ме побеждаваш – е добре, почти винаги. Помниш ли когато се криехме от мама и татко и ги стряскахме късно вечер, когато се прибираха от работа? Или когато се гонехме из стята и съседите идваха да ни се карат?
      Тази вечер ми напомняш за всичко това. С твоя сън. Всъщност, предполагам, че сънят е мой, но обвинявам теб за него. Ти ми го прати. Отново. И пак ще ме държи будна до сутринта, опитвайки се да намеря отговори на въпросите в очите ти. И ето те отново – с разпилени коси и питащи очи както преди толкова много време – когато разликата между нас във възрастта беше от земята до небето, когато аз все още бях по-голямата.
      Но знам, че отново ще мълчиш. Няма да ми кажеш въпросите си. Ще ме оставиш да се мъча да ги отгатна. До сутринта, когато реалността отново ще ме погълне и ще се събудя сама – в чужда стая, в чуждо легло и с миризмата на коли и градски изпарения, вместо на топъл чай и палачинки.
      Зазорява се. През полузатворените ми клеачи прониква сумракът на софийско утро. Не ми се става. Стои ми се тук – в странния сън, в познатата стая при спомените за детските дни. Но ето че порастнахме в съзнанието ми. Мразя го това мое съзнание и чувство за дълг, което ме буди за лекция. Избледняваш. Тръгваш си отново с първите слънчеви лъчи. Поредното утро и поредните незададени въпроси и недоизказани мисли. Ще те чакам отново довечера, за да си поиграем на жмичка.
      Лека нощ, малка моя изтезателко. Ще оставя вратата на душата си открехната за теб довечера в съня си. За да ме върнеш отново към себе си – в спомените на общото ни детство.
      Лека нощ. Ще се видим отново – в моите, а може би и в твоите сънища, когато луната изгрее отново и звездите обсипят отново небето, за да се гоним с вятъра и скачаме на ластик още една вечер. Както някога, преди не чак толкова много вечери.
      Лека нощ и добро утро.


Публикувано от Administrator на 31.10.2009 @ 16:32:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   andromeda_vicky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.10.2021 год. / 04:17:31 часа

добави твой текст
"Сън" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.