Баща ми не издържа на непрекъснатите атаки и ми донесе ски. Бяха от
шпертплат с метални кантове и кандахари. По- високи, тежаха почти колкото мен. Щеките от бамбук стигаха до врата ми. Тогава нямаше специални екипи, обувки, автомати, ски влекове, машини за сняг и поддържане на писти. Още повече в Габровския балкан.
Тайно изрязях жлебове на „пиринките” за закрепване на кандахарите и се
отправих към местността Баждар. Там ходеха местните скиори и се спускаха с
шеметна скарост по стръмнината. Бях гледал внимателно какво правят, нямаше
ски учители. Всичко се учеше с падане и ставане. Знаех как да изкачвам и спирам с „рало”. Пързалях се до прималяване на по- равни места, усвоявах техниката и умирах от кеф.
Уморен в късният следобяд, реших да се връщам в къщи. Обратният път беше по тясна пътека сред борова гора. Огромните и тежки ски се носеха трудно. Реших, да се спускам с тях по пътеката докъдето може.
Страхът дойде, когато разбрах, че не мога да спирам с „рало”,боровете пречеха. Не бях научил добре и как да падам. Скоростта нарастваше и нямаше време за мислене. В следвашете метри видях бор в средата на пътеката. Ако успея да го яхна ще спра в него. Насочих ските право към целта.
О ужас,десетина минути не можех да дойда на себе си, болката беше неописуема. Цяло щастие беше , че мъжкото ми достойнство е натъртено, но цяло!
Беше ме спасил „екипа”- дебело вълнено палто с подплата.
Не бях разчел, че ските се пързалят и целият удар бе между краката ми. Наоколо
намаше никой да се притече на помощ. Снегът от големия бор,ме беше засипал. Успях да сваля ските, бавно, на прибежки се прибрах с тях в къщи по тъмно. Стоически изтърпях упреците,че съм закъснял. Направих се на обиден, не вечерях и си легнах с кокошките. Не можех да седна на задните си части. Какъв ти сън, боля ме цяла седмица. Бащата се сети каква е работата и питаше шеговито:
- При доктор ли ще ходим или на ски?
Покарах ските още няколко месеца, без големи произшествия. Хамалогията
беше повече от удоволствието. Практикуването на екстремни спортове иска
добра екипировка и учители. Не ги обичам, глупаво е да предизвикваш съдбата.
На младостта за добро или лошо , обаче си е нужен адреналин. Така и човекът е стигнал най-високо в хранителната верига и живота, чрез проби и грешки.